На 29 юни Православната църква отбелязва един от големите християнски празници – Петровден. Денят е посветен на светите апостоли Петър и Павел – най-ревностните Христови ученици и разпространители на вярата.
Според християнската традиция, двамата апостоли са сред стълбовете на ранната Църква. Апостол Петър – рибар от Витсаида Галилейска, пръв следвал Исус и станал свидетел на много от Неговите чудеса. Наречен от Христос „Кифа“ – „камък“ – Петър е символ на непоколебимата вяра, въпреки че се отрича от Учителя си три пъти преди Разпятието. След Възкресението обаче Христос му прощава и го възстановява като апостол.
Апостол Павел, макар първоначално гонител на християните, след драматично обръщане по пътя към Дамаск, става един от най-вдъхновените проповедници на вярата сред езичниците.
Смята се, че двамата апостоли са приели мъченическа смърт в Рим по време на гоненията на император Нерон – на 29 юни около 67 г. С тази дата църквата отбелязва тяхната памет вече повече от хилядолетие.
Традиции и вярвания
Петровден е празник с дълбоки корени в българския народен календар. Денят се свързва със зреенето на житото и началото на жътвата. В много райони на страната се вярва, че апостол Петър държи „небесните ключове“, затова празникът е и за предпазване от огън, гръмотевици и пожари.
След постите, започнали след Петдесетница, на Петровден се „отговява“ с ястия от петровско пиле – традиционно ядене за празника. Обредът символизира обновяване и благодарност за плодородието.
В някои региони на България празникът продължава и на следващия ден – 30 юни, известен като Павловден или Пальовден – ден, свързан с огъня и силата на слънцето.
