Докато български шофьори на градския транспорт протестират заради заплати от 1500 евро, техни колеги от Узбекистан ги възприемат като сбъдната мечта.
Софийският градски транспорт от години страда от сериозен недостиг на шофьори – над 200 незаети щатни позиции, стотици часове извънреден труд и намаляващ интерес от български кандидати. Решението, изглежда, идва от над 5000 километра на изток – от Узбекистан.
Хайрула Каримов е един от около 30 узбеки, които от началото на 2025 година са наети в общинското дружество „Автотранспорт“. Той управлява автобус по линия 59 – между метростанция „Мизия“ и село Мърчаево – и получава заплата от около 1500 евро. За него тази сума е значително по-висока от средните доходи в родината му, където заплатата е около 700 лева.
„Исках да видя Европа. Знаех за България още от училище“, споделя Каримов. Той живее в общежитие в село Ботунец, ползва ваучери за храна и изпраща по-голямата част от дохода си на семейството си в Ташкент, където го чакат пет деца и съпруга му.
Докато синдикатите в София преговарят за по-високи възнаграждения, чуждестранните шофьори оценяват условията като добри и се надяват на продължаване на трудовите си договори. „Ако всичко е наред, искам да доведа и семейството си тук“, казва 52-годишният мъж.
Парадоксално, но цифрите сочат проста истина: за българите общежитие в Ботунец е повод за недоволство, а за узбеките – възможност за по-добър живот. Демографската и трудова криза в България правят този контраст още по-видим – и още по-неизбежен.
