Идеята на МОН учебният ден да започва час по-късно и училищата да преминат към едносменен режим изглежда хубава на теория, но в практиката удря на камък.
„Приветстваме промяната, където е възможна. Но в 51% от софийските училища това няма как да се случи, а в страната – в 35%”, обяви пред БНТ д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”. По думите му проблемът е и в навиците на родителите – те също трябва да се променят.
Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, бе още по-категоричен: „Където са искали, са започвали по-късно. Но искаме децата да приключват по-рано, а има родители, които идват да ги вземат в 18:00. Въпросът е комплексен.” Според него София се нуждае от над 50 нови училища, за да отпаднат двете смени.
И двамата експерти са единодушни, че двусменният режим е вреден, но хоризонтът за промяна е далечен.
Петров изрази и позиция за отворените училищни дворове – според него световната практика не ги оставя отключени, защото това носи риск.
Коментирайки предстоящите промени в НВО за 7. и 10. клас, той подчерта огромния стрес за децата: „Изпитът по БЕЛ в 7 клас е най-дълъг и най-динамичен – мъчение за ученици и родители.” Александров обаче добави, че целта на образованието не трябва да е „наизустяване за изпита”, а подготовка за живота.
Що се отнася до забраната на телефоните в час – директорите признават, че тя съществува, но не се спазва. „Учителите не могат да носят отговорност. Родителите трябва да разберат, че това е за доброто на децата им”, категоричен е Петров.
