Делян Пеевски отново реши да изнесе лекция за държавността – „Държавата може да има само един премиер, президент и председател на Народното събрание“, заяви той в кулоарите на парламента. Звучи почти като мъдрост, ако не идваше от човек, чийто политически и бизнес сенки години наред задушават държавата и превръщат институциите в марионетки.
Цинизмът няма граници, когато Пеевски откровено признава, че си говори с министрите „каквото си иска“. Точно така – не каквото е важно за хората, не каквото е нужно за кризите в страната, а „каквото си иска“. Това е истинското лице на политиката в стила „държавата – това съм аз“.
Подкрепата му за Борисов по казуса „Плевен“ е просто театър – същият тип евтини политически изявления, с които десетилетия наред се прикриват задкулисните сделки. Докато жителите на Плевен чакат вода и решения, Пеевски си осигурява още един медиен прожектор, за да демонстрира, че контролира процесите.
Парадоксът е ясен: човекът, символ на олигархичното задкулисие, днес се изживява като пазител на „единството на властта“. Истината обаче е друга – докато Пеевски „си говори каквото си иска“, държавата тъне в кризи, институциите са обезличени, а гражданите плащат цената на неговото влияние.
