Една година след ужасяващото нападение в центъра на Пловдив, при което 21-годишен младеж беше пребит до безсъзнание, семейството му все още чака справедливост. По случая няма нито един реално осъден, а отговорните институции продължават да мълчат, научи town.bg.
Нападението, извършено от група от 12 маскирани с боксове и бухалки, разтърси града и предизвика гняв в социалните мрежи. Момчето, което беше пребито до неузнаваемост, според свидетелите, е станало жертва по погрешка – агресорите вероятно са търсели фен на противников футболен отбор.
„Бяха четири автомобила, спряха на аварийни и от тях излязоха 12 души с маски. Тръгнахме да бягаме, но Дани беше настигнат на пешеходната пътека и повален на земята. Двама го налагаха с бухалки и боксове, докато трети снимаше клипове“, разказва пред таун.бг приятелят му Адриан Бръзков, който става свидетел на побоя.
Майката на жертвата, Златка Минчева, описва зверството с ужас:
„Синът ми беше целият в кръв, със счупен нос, рани по лицето и отпечатък от обувка по главата. Побоят беше нечовешки.“
По думите ѝ, нападателите са имали маски с логото на футболен клуб „Ботев“, а един от тях е изпуснал портфейла си с лична карта – оказало се, че е едва на 15 години.
От прокуратурата твърдят, че по случая има двама непълнолетни осъдени, но само за лека телесна повреда. Те са получили административни наказания след споразумение, а останалите десет участници така и не са установени.
„Година по-късно нямаме никаква информация. От полицията ни казаха да не се месим, а прокуратурата върна делото, защото не е съгласна, че само двама са виновни“, заяви пред town.bg Минчева.
Семейството е категорично, че разследването се протака умишлено и че обществото не трябва да мълчи пред подобни прояви на улична агресия.
„Детето ми можеше да загине. Тези хора са на свобода и утре може да нападнат някой друг. Това ли е правосъдие?“, пита разтърсена майката.
Тази история, коментират анализатори пред таун.бг, е пореден пример за пълния разпад на наказателната система, в която насилието остава без последствия, а жертвите – без защита.
