Столичната община планира безпрецедентно заемно финансиране за повече от 400 млн. евро в проектобюджета си за 2026 година. Това обяви заместник-кметът по финанси Георги Клисурски по време на семинар в Правец, на който присъстваха кметът на София Васил Терзиев, председателят на СОС Цветомир Петров, заместник-кметове, общински съветници и районни кметове. Очакването е бюджетът да нарасне с около 23% – от 1,5 млрд. евро през 2025 г. до 1,8 млрд. евро догодина.
Клисурски подчерта, че реализацията на общинския бюджет е пряко зависима от приемането на държавния бюджет. Ако той бъде гласуван до края на годината, Столичната община може да приеме своя бюджет най-рано на 26 февруари, след обществено обсъждане на 22 януари и внасяне в СОС на 5 февруари. По думите му, предстоящият тримесечен период трябва да даде възможност за изясняване на всички позиции и приоритети, като настоящият семинар е първата крачка в процеса.
В рамката на проектобюджета са очертани четири основни източника на приходи. Най-голям дял заемат средствата от държавата за делегирани дейности – около 727 млн. евро, като в проектодържавния бюджет е заложено увеличение от 14%. Значими суми се планират за ключови инфраструктурни направления – 100 млн. евро за метрото и устойчив транспорт, както и 50 млн. евро за тротоари, пътна безопасност и улична мрежа.
Собствените приходи на общината се очаква да достигнат 590 млн. евро – около 5% ръст. След анализ на нуждите в транспорта и инфраструктурата, администрацията предвижда заемно финансиране в размер на приблизително 400 млн. евро. Допълнителни около 100 млн. евро се очакват от трансфери, оперативни програми и средства на СО, съхранявани в БНБ.
Важен акцент за общината е държавата да фиксира ясно размера на субсидията за градския транспорт – 70 млн. евро, както и на подкрепата за разширението на метрото – 20 млн. евро. Клисурски настоя държавата да поеме и финансирането на охраната на метрото като стратегически обект – разход, възлизащ на около 15 млн. евро. Столичната община очаква и конкретика по въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и редовното изплащане на средствата по Националната програма за общински проекти.
