На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бе обсъден проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отказаха да го подкрепят, докато КНСБ се въздържа, посочвайки, че все още остават нерешени проблемите с персонала в здравната система.
Проектът предвижда приходи и трансфери на обща стойност 5,288 млрд. евро, което е с 444 млн. евро повече спрямо средствата за здравеопазването през 2025 г. или ръст от 9,2%, съобщи управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски. Най-съществени увеличения са предвидени за болничната помощ – 10,1%, лекарствата и диетичните храни за домашно лечение – 10,2%, медико-диагностичните дейности – 9,5%, а за първична и специализирана извънболнична помощ ръстът е съответно 6,4% и 4,7%.
В бюджета са отделени 40 млн. евро за изграждане на електронна здравна карта, която ще осигури достъп до пациентското досие както за личните лекари, така и за спешната и специализираната помощ, като същевременно ще позволи верификация на всяка извършена медицинска дейност. Резервът на НЗОК е планиран на 155,193 млн. евро, което е с 9,3% повече от миналата година.
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов изрази подкрепата на МЗ за законопроекта, като подчерта, че заложените приходи и трансфери осигуряват стабилна рамка за здравноосигурителните плащания и нормално финансиране на пакета медицински дейности. Министерството на финансите също подкрепя проекта, съобщи Теменужка Петкова.
Въпреки това, от АИКБ – чрез Румен Радев – критикуват преобладаващия разходен фокус върху болници и лекарства, като призовават за повече средства за профилактика. Представителят на Българската стопанска камара Мария Минчева приветства отпадането на предвидените 260 млн. евро за заплати на лекари без специалност и медицински специалисти, като посочи, че проблемите на системата изискват системен подход.
От КТ „Подкрепа“ и КРИБ изразиха умерена подкрепа за бюджета, като посочиха, че осигуряването на средства за младите лекари чрез МЗ е по-сигурно и прогнозируемо. В същото време КНСБ се въздържа от подкрепа, тъй като проектът намалява средствата с 208 млн. евро и не предлага устойчиви решения за липсата на персонал в системата.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Явор Пенчев посочи, че проектът създава стабилна финансова рамка за функционирането на здравната система. По-широката дискусия на Националния съвет ще включва и обсъждане на проектите за бюджета на ДОО и държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Текущата ситуация показва, че макар с резерви, част от бизнеса и синдикатите са склонни да подкрепят бюджета, докато други остават предпазливи, настоявайки за системни реформи и устойчиво решение на структурните проблеми в здравеопазването.
