На 17 януари Православната църква отбелязва празника на Преподобни Антоний Велики – един от най-почитаните ранни християнски подвижници и духовни водачи.
Свети Антоний е роден около 251 година в Египет. Още в млада възраст той избира пътя на пълното отшелничество и прекарва две десетилетия в уединение в пустинята, живеейки в изоставено убежище далеч от света. Въпреки изолацията си, Антоний се превръща в духовен притегателен център – при него идват болни, отчаяни и търсещи утеха хора, с които той води дълги разговори и ги насърчава във вярата.
В преклонна възраст, надхвърляща сто години, светецът участва в открит богословски спор с последователите на арианството – учение, смятано за еретично. Победата му в този диспут е възприета от съвременниците като значим триумф за християнската доктрина.
Преподобни Антоний умира на 105-годишна възраст, като по негово желание тялото му е погребано на неизвестно място. Години по-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Името Антон води началото си от римския род Антоний и се свързва със значения като „безценен“, „неоценим“, както и „влизащ в битка“. В българската народна традиция празникът е известен като Антоновден и днес повод за празнуване имат близо 75 хиляди именици в страната.
