Предложението, свързвано с Германия, за преструктуриране на Европейския съюз чрез обособяване на водещо ядро от шест държави не отговаря на интересите на България и крие сериозни рискове за равнопоставеността в общността. Това заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, коментирайки идеята ключовите решения в ЕС да се вземат от ограничен кръг от най-развитите икономики.
По думите му подобен модел, който включва Германия, Франция, Италия, Полша, Нидерландия и Испания, би задълбочил разделението между страните членки и би поставил България и други по-малки държави в още по-зависима позиция. Според Каракачанов това на практика означава институционализиране на „Европа на две скорости“.
Той призова българското правителство категорично да се противопостави на подобни концепции, ако целта е запазване на реално единен Европейски съюз. Лидерът на ВМРО отправи критики към премиера Росен Желязков, като заяви, че след активните му международни ангажименти – от Париж до Давос – не бива безусловно да подкрепя и подобни инициативи в Брюксел. „България не се присъедини към ЕС, за да бъде държана в периферията“, подчерта Каракачанов.
Той изрази и скептицизъм към тезата, че въвеждането на еврото автоматично ще засили влиянието на страната ни в ЕС. Според него включването на Полша – държава извън еврозоната с бързо развиваща се икономика – във водещата група поставя под съмнение аргументите, че единната валута е единственият път към икономически просперитет.
Каракачанов предупреди, че ако подобен план бъде реализиран, България трябва да преосмисли участието си в редица общоевропейски политики – от финансирането на войната в Украйна и миграционните механизми до Зелената сделка. По думите му ресурсите на страната следва да бъдат насочени приоритетно към националната икономика и българските граждани.
Според лидера на ВМРО подобно преструктуриране би подкопало основните принципи на ЕС – солидарност, равнопоставеност и взаимна подкрепа – и би ускорило процесите на дезинтеграция. Той заключи, че изходът от кризите в Съюза не е в нови вътрешни разделения, а в промяна на управленския модел в Брюксел и в политиките на Европейската комисия, начело с Урсула фон дер Лайен.
