Българската промишленост губи сериозни позиции, а последиците вече се усещат осезаемо на пазара на труда. Между 2019 и 2023 г. в производствения сектор у нас са закрити общо 104 557 работни места, което представлява близо 15% от заетите в индустрията. Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му негативната тенденция продължава и през 2024 г., когато са изчезнали още около 13 хиляди работни места. Статистиката за 2025 г. все още се обработва и предстои да бъде анализирана, но предварителните сигнали не дават основания за оптимизъм.
Темата беше поставена в контекста на Европейския ден за действие в индустрията, отбелязван на 5 февруари, когато от КНСБ очертаха основните структурни проблеми в сектора. Според Димитров относителният дял на индустрията в създаването на брутната добавена стойност в страната трайно намалява, като предварителните данни за 2025 г. сочат спад под 20%.
Особено тежка е ситуацията във въгледобива. Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, посочи, че през последните две години добивът на въглища рязко се е свил. Това води до по-ниско производство на електроенергия от този ресурс и пряко се отразява върху заетостта в сектора.
От синдиката настояват за цялостно преосмисляне на индустриалната политика. Според КНСБ България има нужда от нова национална индустриална стратегия, по-тясна и устойчива интеграция с водещите европейски икономики, както и създаване на специален фонд за подкрепа на уязвимите индустрии. „Необходима е активна държавна политика, насочена към развитие на производства с висока добавена стойност, ако искаме да спрем ерозията на сектора“, подчерта Пламен Димитров.
