Днес православните християни отбелязват Месни заговезни, известен още като Неделя месопустна – денят, който поставя границата между обичайното хранене и началото на дългия период на въздържание преди Великденските пости. Това е последният момент, в който на трапезата присъстват месни ястия преди настъпването на строгия пост.
Празникът няма фиксирана дата, но винаги се отбелязва в неделя, точно осем седмици преди Възкресение Христово. Самото му наименование произлиза от обичая да се „заговява“, тоест да се премине към пост, след като за последно се консумира месо.
По традиция на този ден семействата приготвят богата вечеря, включваща месни специалитети като свинско или кокошка, както и обредни печива, често направени с животинска мазнина. След този ден започва 40-дневният пост, през който вярващите се въздържат от храни с животински произход и алкохол, насочвайки се към духовно пречистване.
Обичаите, свързани с празника, също имат важно място. В навечерието на вечерята младите семейства посещават своите кумове и роднините на булката, като им поднасят символични дарове. В миналото това са били обреден хляб, варена кокошка и вино, докато днес често се заменят със съвременни жестове като сладкиши.
След Месни заговезни започва седмицата, известна като Сирница. През този период все още се допуска консумацията на млечни продукти и яйца, но следващата неделя – Сирни заговезни – поставя началото на най-строгия постен период. Това е и последният момент за традиционни събирания, хора и веселия преди времето на въздържание.
През следващите седмици до Великден в храмовете на Българската православна църква се четат откъси от Библията, които напомнят за моралната отговорност на човека, Страшния съд и необходимостта от духовно обновление. Църквата призовава вярващите не само към хранителен пост, но и към добри дела, смирение и грижа за ближния.
