След фаталните събития в района на Петрохан, при които на две различни локации загинаха общо шестима души, в обществото се появиха различни хипотези, включително предположения за религиозен елемент и връзка с будистки практики. Докато разследващите проверяват всички възможни версии, темата предизвика широк обществен интерес и редица въпроси за същността на будизма.
По тази причина бТВ потърси коментар от Робърт Търман – американски учен, автор и един от най-известните изследователи на тибетския будизъм, както и дългогодишен ученик на Далай Лама.
Според Търман, човекът, свързван с трагедията, е проявявал стремеж към лична духовна власт и постепенно е започнал да изгражда собствено течение, което не е било признато от традиционната будистка общност. По думите му това поведение не отразява автентичните принципи на религията.
Ученият обясни, че в основата на будизма стои идеята, че човек може да постигне вътрешна хармония и просветление чрез разбиране на света и състрадание към другите. Той подчерта, че това учение не налага сляпо подчинение, а насърчава личната отговорност и моралното развитие.
Търман описва будистката практика като процес, насочен към освобождаване от страданието и духовно израстване, а не като система на контрол. Той категорично отхвърли схващането, че последователите трябва да се изолират от обществото, като уточни, че духовното развитие може да се случва и в рамките на нормалния живот.
Особено внимание той обърна на значението на титлата „лама“, която в тибетската традиция се присъжда след дългогодишно обучение и духовна подготовка. Според него на Запад понякога този термин се използва неправомерно, което позволява на отделни личности да злоупотребяват с доверието на хората.
Ученият предупреди и за случаи, при които самозвани духовни водачи изискват пари или лична лоялност, определяйки подобни действия като отклонение от истинските принципи на будизма. Той посочи, че дори самият Далай Лама съветва хората да сигнализират публично при подобни злоупотреби.
Търман беше категоричен и по отношение на самоубийството, като подчерта, че будистката философия го разглежда като неправилен избор, тъй като животът се възприема като ценна възможност за развитие.
В заключение той заяви, че будизмът е насочен към състрадание, свобода и личностно усъвършенстване и не може да бъде използван като оправдание за насилие, култове или трагични действия.
