Експресните данни за февруари показват месечна инфлация от 0,3% и годишна от 3,3%, обяви председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов, съобщава town.bg. Данните са изчислени по българската методология и отчитат преобладаващо покачване на цените в сектора на услугите, докато някои други групи стоки и услуги бележат спад.
Атанасов уточни, че най-голям ръст през разглеждания период е регистриран в групата „Развлечение, спорт и култура“ — с 15,3%. Следват „Услуги на ресторанти и хотели“ с повишение от 9,1% и „Образователни услуги“, които се увеличават с 8,6%. Той посочи, че тези промени оформят основния принос за общото покачване на потребителските цени по националната методология.
На годишна база националната статистика отбелязва и понижения в някои сектори: цените в здравеопазването са с 4% под нивата от предходната година, а при комуникациите регистрират спад от 3%. Това разместване на компонентите на индекса показва, че инфлационният натиск не е равномерно разпределен между всички категории потребителски разходи.
Ако се приложи европейската методология за хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), годишната инфлация в страната се снижава до 2%, докато средното за еврозоната възлиза на 1,9%. Разликата между българската и европейската методика отразява различни подходи в дефинирането и претеглянето на компонентите на потребителската кошница.
На въпрос за движението на цените на горивата, председателят на Координационния център по механизма за въвеждане на еврото Владимир Иванов посочи наличие на „осезаем скок“ и обясни, че в момента наблюдаваното увеличение по бензиностанциите е в рамките на 5 до 15 евроцента за литър. Той призова за търпение и проследяване на процесите, като подчерта, че е преждевременно да се правят окончателни прогнози преди затихване на пазарните колебания.
Иванов изрази надежда, че настоящата криза ще бъде решена бързо, защото продължителна посока към по-високи цени на петрола — при равнище от около 100 и над 100 долара за барел — би имала значително въздействие върху общото ценово равнище и редица икономически процеси. По думите му, ако подобна тенденция се задържи в средносрочен план, ефектите върху потребителските цени и разходната способност на домакинствата ще станат по-осезаеми.
Отчетените от НСИ промени в структурата на ценовите нива предлагат по-детайлна картина на инфлацията: ръстът при услугите намеква за вътрешен натиск, докато спадовете в здравеопазването и комуникациите балансират частично общия индекс. Това разграничение е важна информация за икономическите участници, бизнеса и потребителите при оценка на краткосрочните и средносрочните ефекти върху покупателната сила и планирането на разходите.
За гражданите и фирмите тези данни представляват важни новини при изготвянето на бюджети и прогнози, а възходящият тренд при някои услуги и горивата ще бъде проследяван внимателно от наблюдателите на пазара. Медицинските и комуникационните услуги засега оказват облекчаващ ефект върху средния годишен индекс, но общият резултат показва умерен инфлационен натиск за февруари.
Публичното представяне на резултатите от НСИ и коментарите от представители на Координационния център акцентират върху необходимостта от наблюдение на международните пазари на енергия и локалните фактори, които влияят върху цените. В близките месеци промяната в цените на горивата и динамиката при услугите ще продължат да бъдат сред ключовите индикатори за развитието на инфлацията в страната — важни новини за икономическата общност и потребителите, следени и от платформи като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
