Бившият председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ Цветлин Йовчев заяви, че вероятността от пряка военна заплаха за България остава ниска, но не може да бъде напълно изключена на фона на нарастващото напрежение между Съединени американски щати, Израел и Иран.
В интервю за телевизионното предаване „Primetime“ той посочи, че реакцията на българските институции в първите дни след ескалацията е била твърде спокойна. По думите му обществото трябва да бъде информирано по-ясно за потенциалните рискове и предприетите мерки.
Според Йовчев по-вероятните заплахи за страната са косвени. Той изброи възможни сценарии като терористични атаки, хибридни действия и координирани информационни кампании, насочени към дестабилизация. Експертът напомни, че европейските държави вече са ставали обект на подобни инциденти, включително нападения срещу дипломатически мисии и атаки в големи градове.
Бившият ръководител на службата предупреди, че съществува реална опасност от терористични действия и подчерта необходимостта службите за сигурност да наблюдават внимателно лица, за които има съмнения за връзки с ирански структури или радикални организации.
Йовчев обърна внимание и на слабости в защитните способности на страната, като посочи ограничените възможности за противодействие на въздушни атаки, киберзаплахи и онлайн радикализация. Според него България трябва да засили обмена на информация с партньорските разузнавателни служби и да инвестира в модерни аналитични системи, които да следят потенциални рискове, включително подозрителни финансови операции.
Той предупреди, че добре организирани информационни кампании могат да бъдат проведени с минимални ресурси, но да доведат до сериозни последици за обществената стабилност.
Като конкретна стъпка Йовчев предложи създаването на постоянно действащ кризисен координационен център към Министерски съвет на Република България. По думите му подобна структура би позволила събиране и анализ на информацията от всички служби и би помогнала за подготовка на различни сценарии – от енергийни сътресения до евентуален миграционен натиск.
Според него такъв център ще осигури по-ранно предупреждение и по-бърза реакция, ако международната обстановка се влоши.
