Иран е въвел в действие дългосрочен икономически модел, описван като „икономика на съпротивата“, за да съхрани функционирането на държавата и обществото по време на настоящия военен конфликт. Мерките включват разширено местно производство на критични стоки, бартерни сделки за изпълнение на външнотърговски нужди и физическа децентрализация на енергийния сектор, пише „Файненшъл таймс“, цитиран в материалите.
Моделът, развиван през последните четири десетилетия, има за цел да сведе до минимум уязвимостта при външни въздействия като санкции и военни удари. Иран продължава да произвежда вътрешно фармацевтични продукти, авточасти и бяла техника — групи стоки, които страната е имала затруднения да внася при затягане на ограниченията. Властите също така са разпределили стотици електроцентрали на територията с намерението да затруднят целенасочено разрушаване на цялостната мрежа, урок, извлечен от ирано-иракската война през 80-те години.
Практиката на бартерните сделки е централен елемент от стратегията: износ на петрол в замяна на храни, машини и други жизненоважни доставки позволява заобикаляне на някои финансови ограничения и логистични пречки. Този подход не само поддържа доставки на критични ресурси, но и запазва работни вериги в промишлеността и селското стопанство, отбелязват експерти, цитирани в материала.
Според външни анализатори, цитирани от медията, въпреки значителните повреди по инфраструктурата вследствие на бомбардировките, нарастващата инфлация и понижаващия се стандарт на живот, елементите на „икономиката на съпротивата“ до момента изпълняват част от предназначението си — да поддържат функциониране и доставяне на базови стоки и услуги. Експертите прогнозират, че при запазване на настоящите тенденции моделът може да издържи и при продължителност на конфликта от около година.
Дългосрочната основа на иранската индустриална и търговска структура също допринася за тази устойчивост. Въпреки признаците на дисфункция и неефективност, регионалната икономика е относително диверсифицирана и индустриализирана — резултат от процеси на модернизация, започнали още в 60-те и 70-те години. Теократичният режим и частният сектор са изградили множество възможности за адаптация в условия на международна изолация след революцията от 1979 г.
Усърдната практика за заместване на вноса и изграждането на алтернативни търговски коридори се ускори особено по време на първия мандат на администрацията на Доналд Тръмп, когато санкциите бяха затегнати и финансовите връзки с глобалната система бяха ограничени. Този опит направи иранската индустрия по-гъвкава при преминаване от импортни към местни стоки и при намиране на нови партньори за доставка и производство.
Въпреки това наблюдателите предупреждават, че устойчивостта на модела е относителна. Натискът от санкции, логистичните проблеми и икономическите загуби от поражения върху инфраструктурата водят до влошаване на жизнения стандарт, растящи цени и социално недоволство, които могат да ерозират ефективността на мерките в средносрочен и дългосрочен план. Експертите отбелязват, че успехът на „икономиката на съпротивата“ зависи от възможността да се поддържа производствен капацитет, резервни доставки и гъвкави търговски схеми в условия на продължаващи ограничения.
Развитието на тази стратегия е от интерес за международното общество и регионалните пазари, като същевременно се превръща в тема за важни новини в икономическите и геополитическите хроники. Текущото поведение на иранската икономика и способността ѝ да функционира при натиск представляват фактори, които анализаторите следят отблизо във връзка с възможните предизвикателства за стабилността на доставките и цените в региона. За повече контекст и допълнителни данни съобщава town.bg, а във вътрешни анализи и обсъждания често се използва и името таун.бг.
Източник: Файненшъл таймс
Абонирайте се за нас в Google News.
