Велика събота е последният и един от най-дълбоко символичните дни от Страстната седмица, който подготвя вярващите за настъпването на Великден. В този ден християнската традиция възпоменава погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането му в подземния свят.
Според вярванията, след смъртта си тялото на Христос е положено в гроб, а душата му слиза в ада, където побеждава силите на тъмнината и дарява свобода на праведните души. На третия ден се осъществява съединението на тялото и душата, което води до великото чудо на Възкресението.
Този ден е свързан и с дълбока скръб – припомня се оплакването на Спасителя от Света Богородица и близките му, докато гробът е запечатан и охраняван. В духовен план събитията от Велика събота символизират началото на нов етап за човечеството – възможността за спасение и морален избор.
По традиция това е последният момент, в който се приготвят великденските символи – боядисват се яйца и се меси обреден хляб.
Кулминацията настъпва в полунощ, когато в храмовете започва тържественото богослужение. Свещеникът възвестява Възкресението с думите „Христос възкресе“, а събралите се вярващи отговарят „Воистина възкресе“, след което си разменят червени яйца като знак на новия живот и победата над смъртта.
