Международен екип от астрономи е дал най-ясен до момента отговор къде „свършва“ активната част на Млечния път: външният ръб на звездообразуващия диск се намира на около 40 000 светлинни години от центъра. Това откритие, представено в статия в Astronomy & Astrophysics, преосмисля представите за това къде в галактиката спира процесът на масово създаване на нови звезди и внася нови данни в астрономическите новини за еволюцията на нашата галактика.
За своето заключение учените са анализирали възрастите на над 100 000 гигантски звезди, използвайки обширни каталогични данни и наземни наблюдения. Сред инструментите и проучванията, включени в анализа, са мисията Gaia и големи наземни спектроскопски програми като LAMOST и APOGEE. Комбинацията от наблюдения и съвременни компютърни симулации позволи да се създаде карта на разпределението на възрастите в различни радиуси от центъра на галактиката и да се проследи как тези възрасти се променят с отдалечаването.
Наблюденията потвърждават общоприетия модел на „отвътре навън“ развитие: в по-вътрешните, по-гъсти региони на диска звездите обикновено са по-стари, докато външните части имат по-млади популации. Въпреки това екипът установява внезапна промяна на тази тенденция между приблизително 35 000 и 40 000 светлинни години, когато средната възраст на звездите започва отново да нараства. Тази обратна тенденция оформя U-образна зависимост на възрастта от радиуса и маркира края на активния, звездообразуващ диск.
След границата от около 40 000 светлинни години честотата на образуване на нови звезди спада рязко. Звездите, които се намират отвъд тази граница, са предимно по-стари и най-вероятно са се появили във вътрешните участъци на диска, след което са се придвижили навън. Изследователите свързват това раздалечаване с процеса, наречен радиална миграция: чрез взаимодействие със спиралните ръкави на галактиката отделни звезди променят орбитите си и постепенно се премества към по-отдалечени радиуси, дълго време след първоначалното си раждане.
Ключов детайл в наблюденията е, че външните звезди се движат по почти кръгови орбити. Това подсказва, че техният преход навън не е резултат от екстремни събития като сблъсъци или силни гравитационни взаимодействия с други галактики, а е по-скоро следствие на вътрешни, дългосрочни механизми в диска. Този аргумент подкрепя хипотезата за постепенна миграция, а не за внезапно „изхвърляне“ на популации от централните области.
Учените не достигат до еднозначен отговор защо точно при около 40 000 светлинни години звездообразуването секва. Сред обсъжданите възможности са влиянието на баровата структура в централните части на галактиката, която може да променя динамиката на газа, и наличието на изкривявания или „warp“ на външния диск, които нарушават равнината и разпределението на газовите слоеве, необходими за формиране на нови звезди.
Екипът посочва, че бъдещи големи спектроскопски програми като 4MOST и WEAVE ще донесат по-подробни и по-големи по обем данни, които ще помогнат да се изяснят причините за установената граница и да се проследят движенията и произходът на звездните популации. Такива наблюдения ще допринесат за по-пълна картина на историята на Млечния път и ще разкрият дали подобни граници са характерни за други спирални галактики.
Откритието е важна стъпка в опита да се реконструира формирането и еволюцията на нашата галактика през последните милиарди години. Измерването на възрастите на отделните звезди и картографирането на тяхното пространствено разпределение предоставя инструмент за „прочитане“ на миналото на диска и за разбиране на механизмите, които оформят звездните популации. Това са важни новини за астрономията и за всички, които следят развитието на изследванията на Млечния път, включително и публикациите в таун.бг; тази информация съобщава town.bg.
Абонирайте се за нас в Google News.
