България трябва да се подготви за продължителен период на засилен инфлационен натиск, по-слаб икономически растеж и нарастващи фискални рискове. Това показва пролетната икономическа прогноза на Европейска комисия, обхващаща 2026 и 2027 година.
Според анализа, макар икономиката да запазва положителна динамика и да се очаква избягване на рецесия, страната ще се сблъска с по-високи нива на инфлация, устойчив бюджетен дефицит и постепенно увеличаване на държавния дълг. Прогнозите сочат и възможно забавяне на растежа на фона на външни икономически и демографски фактори.
Добрата новина в доклада е, че българската икономика няма да навлезе в спад през следващите две години, въпреки натрупващите се дисбаланси.
По темата коментар направи и Константин Проданов, който посочи, че държавата навлиза в сложен бюджетен период, изискващ внимателно управление на публичните финанси.
Той подчерта, че в момента се подготвя оптимизация на държавната администрация, но без масови съкращения. Вместо това акцентът пада върху анализ на незаетите щатни бройки, натовареността на персонала и ефективността на различните структури.
Според него е възможно в отделни институции дори да се увеличи числеността на служителите, особено там, където се очаква разширяване на функциите и контролните правомощия.
Проданов определи текущото финансово състояние на държавата като сериозно предизвикателство, като посочи натрупани значителни неразплатени задължения към общини и по проекти, финансирани по европейски програми.
В изказването си той призна, че в близките месеци вероятно ще се наложи и ново държавно финансиране чрез заем, за да се покрие бюджетният дефицит.
По отношение на ценовата стабилност, той посочи, че мерките срещу инфлацията няма да решат изцяло проблема, но могат да ограничат нелоялни практики и да подобрят прозрачността на пазара.
В заключение беше отбелязано, че целта на промените в парламентарната работа е по-ефективен законодателен процес и по-бързо приемане на ключови решения.
