В една бурна мартенска нощ през 1827 г. германският композитор Лудвиг ван Бетовен умира след дълго и тежко боледуване, при което симптомите включват жълтеница, подувания и дихателни затруднения. Нов генетичен анализ на автентични кичури коса, смятани за негови, дава нова версия за причините за смъртта и хвърля светлина върху здравословните проблеми, които го измъчвали десетилетия, съобщава town.bg.
Историческите свидетелства и писмата на композитора описват продължителни страдания. Бетовен, който става почти напълно глух преди 50-ата си година, е документирал в кореспонденцията си тежестта на състоянието, включително мисли за самоубийство. Освен слуховите проблеми, още от 22-годишна възраст той страда от силни коремни болки и хронична диария, а в по-късните години се проявяват признаци на тежко чернодробно заболяване.
Целта на съвременния международен екип учени е била първоначално да установи причината за прогресивната загуба на слуха, започнала в края на двадесетте му години. Анализите на ДНК от запазени кичури коса са насочени към откриване на генетични и инфекциозни следи, които да обяснят тежките невросенсорни и системни оплаквания на композитора. В хода на изследването учените успяват да изключат някои от дълго поддържаните хипотези и да потвърдят други.
Една дълго разпространявана теория посочва отравяне с олово като компонент, способствал за лошото здраве и смъртта на Бетовен. Предишни съдебномедицински изследвания на кичур коса подкрепяли тази хипотеза, но новият генетичен подход показва, че конкретната проба, на която е базирана оловната диагноза, не е била от композитора, а принадлежи на неизвестна жена. Този резултат пренасочва вниманието към други възможни причини и дава основание за нови заключения.
Вместо доказателство за масивно отравяне, изследването на автентичните проби от косата на Бетовен показва, че най-вероятната причина за смъртта е инфекция с хепатит B, която е влошена от продължителна консумация на алкохол и от наследствена предразположеност към чернодробни заболявания. Учените документират генетични маркери, които подкрепят наличието на чернодробно увреждане и повишават вероятността инфекцията да е довела до фатален изход.
Въпреки това, изводите не дават категорично обяснение за прогресивната глухота и хроничните стомашно-чревни оплаквания, които са белязали живота на Бетовен. Изследователите по-скоро отбелязват, че тези симптоми могат да имат многофакторни причини — от генетични заболявания до автоимунни и метаболитни процеси — и настоящият анализ не успява да установи еднозначна връзка с откритите ДНК маркери.
Допълнителен неочакван резултат от изследването е откритието за несъответствие в Y-хромозомите между Бетовен и съвременни роднини по бащина линия. Това показва възможно извънбрачно бащинство някъде между XVI век и раждането на композитора през 1770 г., което коренно променя част от познатата родословна история и подчертава как генетиката може да разкрие семейни тайни векове по-късно.
Проучването, което комбинира исторически документи, молекулярна генетика и съдебномедицински анализи, илюстрира сложния характер на медицинската диагноза от миналото. Желанието на Бетовен светът да разбере причините за страданията му, формулирано в оставено писмо, в крайна сметка води не само до обяснение за смъртта му, но и до по-широки открития за неговото семейство и здравословни проблеми.
Тези резултати представляват важни новини за историята на класическата музика и медицинската историка и ще предизвикат допълнителни дебати и изследвания сред специалистите по болести на черния дроб, генетика и история на музиката. За читателите, които следят важни новини за исторически личности и медицински реконструкции, проучването на Бетовен е пример за това как съвременните технологии преосмислят миналото и разкриват непредвидени факти за известни личности, отразени и в медиите и на таун.бг.
Източник: Science Alert
Абонирайте се за нас в Google News.
