Представете си летен ден и хапване на любим сладолед, което внезапно прекъсва пронизваща болка в челото — познатото „мозъчно замръзване“. Според наблюдения на д-р Амаал Старлинг от клиниката „Майо“ това явление е широко разпространено, обикновено краткотрайно и медицински безобидно, но в същото време може да даде важна информация за чувствителността на нервната система, съобщава town.bg. Тези новини са от значение за пациентите и за изследователите, които използват ефекта като моделен стимул в лабораторни условия.
Механизмът, описван от специалистите, започва с рязко охлаждане на небцето или задната част на гърлото при поглъщане на много студена храна или напитка. Този студов шок предизвиква бързо свиване на кръвоносните съдове, последвано от рефлекторно разширяване, за да възстанови кръвния поток. Нервните окончания в стените на съдовете изпращат сигнал към тригеминалния (тройния) нерв, който предава усещането за болка в лицето и челото. За това причината се усеща „дълбоко в главата“, а не в устната кухина.
Има и допълнителни прояви: при някои хора ледените храни и напитки могат да породят сърцебиене или краткотрайна аритмия, явление понякога описвано като „сърце от студена напитка“, което изглежда по-често при мъже в средна възраст. Тези наблюдения правят темата интересна и за кардиолози, и за невролози, особено при анализ на възможни рискови групи.
Италианската изследователка проф. Ирене Толдо от Университета в Падуа прави преглед на четири десетилетия научни публикации и открива постоянни закономерности. Основните изводи сочат, че склонността към мозъчно замръзване има наследствен компонент: ако родителите изпитват такова главоболие, шансът и децата да го преживеят е значителен. Най-съществен фактор за тежестта на пристъпите обаче е наличието на хронични главоболия или мигрена.
В едно от ранните изследвания от 70-те години е регистрирано, че 93% от хората с мигрена изпитват силно сладоледено главоболие, докато при хората без мигрена този дял е приблизително 30%. Д-р Старлинг, която самата е с диагноза мигрена, посочва, че при тези пациенти тригеминалният нерв е по-чувствителен и реагира по-остро при излагане на студ.
За да се избегне неприятният пристъп, експертите дават прости и практични съвети: забавете темпото при консумация на много студени храни и напитки, така че небцето да има време да се затопли между хапките или глътките. Ако болката вече е настъпила, ефективен домашен трик е да притиснете долната страна на езика към небцето, за да го затоплите бързо; ако и езикът е изтръпнал, може да помогне топла глътка напитка или пръст, докосващ небцето.
От 1960-те години учените системно използват индуцираното „мозъчно замръзване“ като контролируем модел в експериментите, защото за разлика от мигренозните пристъпи, липсващите предизвикатели са по-трудни за планиране и ще доведат до много вариабилност в изследванията. Тъй като и мигрената, и сладоледеното главоболие засягат тройния нерв и кръвния поток в мозъка, изкуствено провокираното замръзване служи за изучаване на основни механизми и за валидиране на диагностични техники, включително изобразителни изследвания.
Практическата полза за пациентите е, че хората с мигрена не трябва да се лишават от любимите си студени десерти, а само да променят начина на консумация. По-бавният ритъм на хранене не само намалява риска от «мозъчно замръзване», но често и увеличава удоволствието от вкуса. Това обяснява защо стоматолози, невролози и общопрактикуващи лекари често дават сходни препоръки, които се отнасят както до безопасността, така и до качеството на живота на пациентите.
Тази тема остава актуална в разделите за здравни новини и важни новини, тъй като връзката между обичайно явление и системни неврологични състояния дава възможност за ранно откриване и информираност сред населението. За повече практически съвети и обобщения по темата читателите могат да намерят допълнителна информация и в материалите на таун.бг.
Източник: BBC
Абонирайте се за нас в Google News.
