Торинската плащаница, 4-метрово ленено платно, което милиони вярващи свързват с Христовата погребална обвивка, отново е предмет на научно изследване след публикуван анализ на екип, ръководен от проф. Джани Баркача от Университета в Падуа, оповестен в специализирано научно издание. Екипът приложи секвениране от следващо поколение върху биологичен материал, събран по време на предишни експерименти, и установи сложна генетична „карта“, която сочи разнообразни географски и исторически следи върху платното.
Анализът на проби, взети още през 1978 г., регистрира рядка човешка митохондриална линия, обозначавана като H33, която съвременните популационни данни свързват главно с население от Близкия изток, включително сред друзите в регионите на Светите земи, Йордания, Ливан и Сирия. Паралелно е открита микрофлора от археи, типични за среди с висока соленост, което учените интерпретират като подкрепа за възможно съхранение или обработка на платното в район, подобен на Мъртво море. По оценката на някои наблюдатели това представлява допълнителен аргумент за преминаването на реликвата през региона на Леванта през различни исторически периоди, съобщава town.bg.
Авторите обаче подчертават, че наличието на подобни маркери не е равно на научно доказателство за древен произход на платното. Отчетено е широко замърсяване на пробите в резултат на многократни докосвания и манипулации през вековете. В пробите доминира ДНК линия, типична за ашкеназките евреи, но подробен сравнителен анализ предполага, че част от този генетичен материал може да произхожда от човека, който е взел пробите през 1978 г. — професор Пиерлуиджи Байма Болоне, възможно съвременно замърсяване, което затруднява стабилните заключения за възрастта и произхода на платното.
Изследването регистрира и неочаквани биологични остатъци, които разкриват контакти с по-късни епохи: микроскопични частици от култури от Новия свят като царевица, домати, картофи и фъстъци, както и полен от моркови, култивирани в Европа през XV–XVI век. Тези находки сочат, че платното е било в контакт с вещества и среди, които не съответстват на предполагаема двехилядолетна възраст, а по-скоро отразяват пост-колумбови и средновековни връзки.
Микробиологичният профил на платното също е разнообразен: от кожни бактерии като Staphylococcus до средиземноморски микроорганизми и гъбички, включително Debaryomyces hansenii, вид, асоцииран с ферментативни процеси и хранителни продукти като сирена. Тези данни дават представа за хилядите контакти и условия, на които е било подлагано платното през вековете.
Историческият контекст остава ключов за интерпретацията. Първите документални свидетелства за появата на торинската плащаница датират от 1350-те години в Лирей, Франция, а радиовъглеродните анализи от 1980-те приписаха платното на Средновековието. Привържениците на автентичността обаче оспорват тези датирания, посочвайки, че за пробите може да са използвани ремонтирани сегменти от плата, което би наклонило резултатите към по-късна епоха.
Новото генетично изследване не отменя тези дебати, но добавя допълнителни данни за сложната история на обекта — сигнал за многопосочно движение между Близкия изток и Европа и за слоеве от по-късни замърсявания и контакти. Учените изрично предупреждават, че откритите генетични линии и микробиални следи не могат да служат като окончателно доказателство за възрастта или за това дали платното наистина е обвивало тялото на Исус Христос.
Новината е част от важни научни дискусии и предизвиква интерес сред изследователите на религиозни реликви, историците и генетиците. В контекста на тези дебати е вероятно да се очакват допълнителни проучвания и нови методологии за анализ, които да намалят влиянието на историческите замърсявания и да изяснят географските маркери в по-големи детайли. Статията е сред важните новини в областта на артефактните генетични изследвания и ще бъде следена както от научната общност, така и от широка публика, показва интересът към темата в медийното пространство на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
