Бюджетната комисия в парламента обсъди предложена поправка, която да разреши изтеглянето на краткосрочен държавен дълг до 3.8 милиарда евро от международните пазари. Мярката е внесена на първо четене с аргумент, че средствата са необходими за разплащания по Националния план за възстановяване и устойчивост и за покриване на предстоящи капиталови разходи, като законовите текстове трябва да бъдат включени в удължителния закон и одобрени преди разглеждането на редовния държавен бюджет за годината.
Членовете на комисията посочиха, че наличните постъпления в хазната към момента са достатъчни за покриване на текущите задължения, но временният характер на разплащанията по Плана и необходимостта от префинансиране налагат подготовка на механизъм за краткосрочно финансиране. По време на заседанието беше посочено, че разплащанията по някои проекти продължават и след определения административен краен срок, което усложнява планирането на кеш потоците през следващите месеци.
В хода на дискусията вицепремиерът и финансов министър Асен Василев постави въпрос относно размера на исканата сума в контекста на очаквани трансфери от Европейския съюз. Василев посочи, че ако до края на юли страната очаква постъпления от ЕС в размер на около 2.5 милиарда евро, а предвидените разходи по плана са 3.8 милиарда евро, следва да се обмисли дали е необходимо да бъде поискана пълната сума от международните пазари. Той допълни, че част от плащанията са планирани и след 31 август, което означава, че потребностите могат да варират във времето.
Министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев отговори, че искането за краткосрочен заем служи за гарантиране на своевременното разплащане и за префинансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и за покриване на капиталовите разходи. Донев отбеляза, че текущите нелихвени разходи са в размер на 3 милиарда 672 милиона, което обосновава необходимостта от наличието на буфер през следващите месеци.
Дискусията припомни и ходовете около първоначалната процедура за подаване на искането: в началото предложението за възможност за изтегляне на до 3.8 млрд. евро беше внесено от депутати от парламентарната група „Прогресивна България“. След сигнал от опозицията, че формулировката може да се окаже в противоречие с конституционни разпоредби, текстът бе оттеглен и след това преподаден от кабинета, като по този начин отговорността за инициативата премина към изпълнителната власт.
Членовете на комисията обсъдиха и процедурните срокове: поправките трябва да бъдат включени в удължителния закон и гласувани преди внасянето и приемането на редовния бюджет, за да могат международните емисии и механизми за краткосрочно финансиране да бъдат активирани при необходимост. Участниците в заседанието подчертаха, че прозрачността по параметрите на евентуалните заеми и условията им е ключова за общественото доверие и за пазара.
В материала за обсъждането се наблегна на това, че решението не е единствено фискално, а има и оперативен характер спрямо изпълнението на проекти по Плана за възстановяване. Отделни депутатски питания насочиха вниманието към възможността за поетапно изтегляне на средствата или резервиране на част от тавана, вместо да се използва целият лимит от 3.8 млрд. евро веднага.
Заседанието предостави пространство за обстойна преценка на нуждите и рисковете и очерта необходимостта от допълнителна комуникация между Министерския съвет, финансовото министерство и парламента, за да се координира оптимално финансирането на текущите и капиталови задължения. Новината бе коментирана и в контекста на важни тенденции в публичните финанси и предстоящите прегледи на изпълнението на Плана, като в дебата прозвучаха и предупреждения за внимателно управление на ликвидността.
Това развитие е част от важните новини, свързани с управлението на бюджета и планирането на средствата за възстановяване; за подробности и последващи актуализации съобщава town.bg, а в някои материали се използва и името таун.бг като неформално споменаване.
Абонирайте се за нас в Google News.
