Народното събрание одобри на първо четене промени в закона, който урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 година до приемането на редовен държавен бюджет. С решението депутатите дадоха зелена светлина за увеличаване на максималния размер на новия държавен дълг до 3,8 милиарда евро.
Според внесения от Министерския съвет законопроект средствата ще бъдат използвани за покриване на бюджетния дефицит и за осигуряване на необходимото финансиране по вече поети ангажименти, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост.
След проведеното гласуване парламентът прие и съкратена процедура между първо и второ четене, като срокът за предложения беше намален на пет дни по инициатива на председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов.
Законопроектът получи подкрепата на 135 народни представители. „Прогресивна България“ и ДПС-НН гласуваха „за“, докато „Демократична България“ и „Възраждане“ се обявиха против. ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ избраха да се въздържат.
Това е вторият опит на финансовия министър Гълъб Донев да получи парламентарно одобрение за поемането на нов дълг. Предишната процедура беше прекратена след сериозни възражения от политическите сили в парламента и предупреждения за евентуално сезиране на Конституционния съд.
По време на дебатите Донев аргументира необходимостта от мярката с нуждата от финансова стабилност и гарантиране на навременното изпълнение на плащанията по проектите, финансирани от европейските механизми за възстановяване. По думите му средствата ще намалят риска от ликвидни затруднения и ще позволят безпроблемно изпълнение на поетите ангажименти.
Министърът подчерта, че за разлика от предишни години, настоящата ситуация изисква специална законова уредба за поемането на нов дълг, тъй като страната все още не разполага с приет бюджет за следващата година.
В мотивите към проекта се посочва още, че крайният срок за изпълнение на дейностите и инвестициите по механизма за възстановяване и устойчивост е 31 август, което налага своевременно осигуряване на финансов ресурс.
Освен възможността за емитиране на държавен дълг на международните пазари, текстовете дават право на Министерския съвет да води преговори за заем в размер на над 3,2 милиарда евро по европейския механизъм СЕЙФ, насочен към укрепване на сигурността и отбранителния капацитет на държавите членки.
