Ново изискване за състава на управителните органи на публичните дружества прие Народното събрание. Депутатите одобриха на второ четене промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, внесени от Министерския съвет.
Според приетите текстове публичните дружества, които не попадат в категорията на микро-, малките и средните предприятия, ще трябва да предприемат мерки, така че представителите на по-слабо представения пол да заемат най-малко 33% от местата в управителните и надзорните съвети или в съветите на директорите.
Нови изисквания за отчетност
Публичните дружества ще трябва да посочват в декларациите си за корпоративно управление информация за броя на жените и мъжете в състава на управителните си органи.
До 30 юни 2027 г. Комисията за финансов надзор трябва да изготви и публикува списък на дружествата, които са изпълнили поставената цел за представителство на по-слабо представения пол.
За микро-, малки и средни предприятия се приемат дружествата с по-малко от 250 служители и годишен оборот до 50 милиона евро или годишна балансова стойност на активите до 43 милиона евро.
Предвидени са и сериозни санкции
С промените в Закона за защита от дискриминация се въвеждат и глоби за неспазване на новите правила.
Публично дружество, което наруши правото на предимство или използва дискриминационни критерии при избора на членове на управителни или надзорни органи, може да бъде санкционирано с имуществена санкция между 5000 и 20 000 евро.
За непредоставяне на изискуемата информация в срок, както и за подаване на непълни или неверни данни, санкцията ще бъде от 2000 до 5000 евро.
Предимство при еднаква квалификация
Законът предвижда и конкретно правило при избора между кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати.
В подобна ситуация предимство ще получава кандидатът от по-слабо представения пол.
Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ заяви, че парламентарната група ще подкрепи промените. По думите му законопроектът трябва да бъде придвижен бързо, за да се избегне рискът от санкции от Европейската комисия.
Спорове за критериите
Промените предизвикаха различни реакции в пленарната зала.
Димо Дренчев от „Възраждане“ посочи, че текстовете едновременно поставят изискване за подбор според професионалните качества и въвеждат предимство за представител на по-слабо представения пол при равни условия.
Милена Недева от „Прогресивна България“ заяви, че с промените се въвеждат европейските изисквания за по-равнопоставено представителство на мъжете и жените в управителните органи.
По думите ѝ необходимите правила е трябвало да бъдат въведени в България още в края на 2024 г., а забавянето създава риск от санкции за страната.
„Възраждане“ с критика към новото правило
Георги Георгиев от „Възраждане“ оспори подхода при избора на кандидати. Според него при равни професионални качества въвеждането на допълнителен критерий, свързан с пола, поставя въпроси за съответствието с конституционния принцип за недопускане на дискриминация.
Новите разпоредби предстои да бъдат приложени от засегнатите публични дружества съобразно предвидените срокове и изисквания.
