От 9 август 2026 г. България въвежда мащабни промени в Закона за защита на потребителите, които целят да ограничат инфлационния натиск и да пресекат нелоялни пазарни практики. Решението, прието окончателно от Народното събрание, предвижда временна забрана за необосновано увеличение на цените на стоки и услуги, която ще действа една година – до 9 август 2027 г.
Основният акцент в новата регулация е въвеждането на строги критерии за това кога едно поскъпване се счита за допустимо. Търговците ще бъдат задължени да доказват реален ръст на разходите си – включително за производство, транспорт, суровини или труд – преди да повишават крайните цени към потребителите. В противен случай увеличенията ще се приемат като необосновани.
Контролът по прилагането на закона се възлага на Комисията за защита на потребителите, която ще има разширени правомощия да изисква счетоводна и финансова документация при съмнения за спекулативно ценообразуване.
Макар мярката да е насочена основно към стабилизиране на пазара и защита на покупателната способност, експерти вече поставят въпроси за практическото ѝ приложение, особено при по-малки икономически участници. За големите търговски вериги доказването на разходите се очаква да бъде част от стандартните счетоводни процеси, но при микро и малкия бизнес ситуацията е значително по-сложна.
Особено засегнати могат да се окажат самонаетите производители и занаятчии, чието ценообразуване често зависи от динамично променящи се цени на суровини. Те ще трябва да документират прецизно разходите си, за да могат да обосновават всяка промяна в крайната цена на своите изделия.
Законът предвижда и сериозни санкции за нарушения. Глобите за юридически лица, които увеличават цените без доказана икономическа причина, могат да достигнат процент от месечния оборот, което според анализатори представлява силен възпиращ механизъм дори за най-големите компании на пазара.
