България остава сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, въпреки че във Фонда за безопасност на движението са натрупани над половин милиард лева. Това показва нов одит на Сметната палата, обхващащ периода от 2021 г. до средата на 2025 г., който поставя под съмнение ефективността на управлението на средствата и реалния им ефект върху пътната безопасност.
Според данните към юни 2025 г. във фонда са налични 523,4 млн. лева, формирани основно от глоби, събирани чрез системи за автоматизиран контрол на движението. Само за последните четири години и половина постъпленията възлизат на 428 млн. лева, докато реално изразходваните средства са едва 125,1 млн. лева.
Одиторите посочват като основни причини за натрупването на ресурса административни затруднения, забавени и прекратени обществени поръчки, както и ограничен достъп на общините и институциите до финансиране. В същото време предупреждават, че инфлацията постепенно обезценява натрупаните средства, като при запазване на настоящия модел неизползваният ресурс може да достигне близо 873 млн. лева до 2028 г.
Разпределението на изразходваните средства също поражда критики. По данни на Сметната палата едва 38 процента са насочени към дейности с пряко отношение към безопасността на движението като камери, тестове за наркотици и контролни системи. Над половината от средствата са използвани за косвени разходи, включително закупуване на автомобили, а част от тях са похарчени за ремонти на административни сгради, техника, служебно облекло и дори конкурси.
Особено тревожен според одита е липсата на системен анализ на причините за пътнотранспортните произшествия. Въпреки регистрираните над 485 хиляди инцидента за периода, едва около една трета от тях са били посетени на място от полицейски екипи, което ограничава възможността за цялостна оценка на риска.
Данните показват противоречива тенденция. Макар броят на загиналите да намалява до 478 души през 2024 г., останалите показатели се влошават – катастрофите се увеличават, ранените нарастват с близо една пета, а тежко пострадалите с около една трета спрямо 2021 г.
Сметната палата критикува и фокуса върху санкциите, като отбелязва, че увеличеният брой глоби не води до трайно подобрение в поведението на шофьорите. Допълнително затруднение създават забавеното връчване на фишове и високият процент отменени наказания.
В инфраструктурен план одитът подчертава липсата на целенасочени инвестиции в обезопасяване на опасни пътни участъци, въпреки наличния финансов ресурс. Като положителен пример е посочено поставянето на разделителни съоръжения в Кресненското дефиле, след което броят на фаталните инциденти там е спаднал до нула.
На фона на тези данни България продължава да се нарежда сред страните с най-висока смъртност на пътя в Европейския съюз – значително над средното ниво за държави като Швеция, Дания и Германия. Според анализа страната е била първа в ЕС по този показател през 2023 г., а в останалите години е заемала второ място след Румъния.
Сметната палата предупреждава, че при сегашния темп на развитие България няма да постигне европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените до 2030 г., като отправя 26 препоръки за подобряване на управлението, контрола и превенцията в пътната безопасност.
