Правителството няма намерение да намалява доходите на гражданите или да ограничава техни права, въпреки тежкото състояние на държавните финанси. Това заяви финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев при представянето на основните параметри на Бюджет 2026.
Според него през последните години са се натрупали сериозни финансови дисбаланси, породени от рязко увеличение на разходите за заплати, социални плащания, компенсации за бизнеса и публичния сектор, без съответно нарастване на приходите. Донев подчерта, че бюджетният дефицит вече е достигнал 7,4 процента, което поставя страната пред необходимостта от спешни корективни действия.
Една от най-съществените промени засяга държавните служители. От август те ще започнат постепенно да поемат част от личните си осигурителни вноски. Първоначално разпределението ще бъде 80 на 20 между работодател и служител, а от началото на 2027 година ще се премине към стандартното съотношение 60 на 40. Финансовият министър увери, че промяната няма да доведе до намаляване на нетните възнаграждения, тъй като ще бъде компенсирана чрез корекции в заплатите.
Донев категорично отрече твърденията за замразяване на минималната работна заплата. По думите му кабинетът подготвя нов механизъм за определяне на нейния размер, който ще бъде приложен през 2027 година.
В рамките на бюджетната реформа се предвижда и ограничаване на разходите за част от високите възнаграждения в публичния сектор. Правителството планира да въведе таван за заплатите на ръководители и членове на управителни органи в държавни предприятия, като те няма да могат да надвишават възнаграждението на държавния глава. Очакваните икономии от тези мерки възлизат на над половин милиард евро през следващата година.
В същото време кабинетът залага на допълнителни инвестиции в ключови обществени сфери. Повече средства ще бъдат насочени към здравеопазването, образованието и културата, а за общинските проекти са предвидени значителни допълнителни ресурси. Общият финансов пакет за местни инициативи надхвърля един милиард евро.
За увеличаване на приходите държавата ще разчита на няколко основни мерки. Максималният осигурителен доход ще бъде повишен, ще се актуализират минималните осигурителни прагове в определени сектори, а винетните такси ще поскъпнат с 30 процента. Предвижда се и разширяване на тол системата. Допълнителни постъпления се очакват и от въвеждането на данък върху печалбите от хазартни игри.
Според финансовия министър всички тези стъпки са насочени както към укрепване на приходната база, така и към ограничаване на сивата икономика и създаване на по-справедливи условия за бизнеса.
Основната цел на кабинета е до 2028 година бюджетният дефицит да бъде сведен под европейския праг от 3 процента от брутния вътрешен продукт. Още през 2026 година правителството планира да намали недостига в хазната от 7,4 на 5,7 процента.
По-рано премиерът Румен Радев също защити финансовата рамка, като заяви, че кабинетът няма да допуска намаляване на доходите и няма да предприема масови съкращения в държавната администрация. Според него заложените мерки са необходими, за да бъде ограничен натискът върху бюджета и да се възстанови финансовата стабилност на страната.
