На 27 юни историческата памет отбелязва два драматични епизода с далечни последици: през 1944 г. масовата депортация на кримски българи, гърци и арменци по заповед на съветското ръководство, и през 1976 г. отвличането на полет Air France 139, което завърши с рискована спасителна операция в Ентебе. И двата случая остават в колективната памет като важни новини за човешката трагедия и военната логистика.
На 27 юни 1944 г. операцията срещу неруското население в Крим е изпълнена в строга секретност от органите на НКВД под ръководството на Лаврентий Берия и по лично нареждане на Йосиф Сталин. Формалният обвинителен повод е „пособничество на германските окупатори“, но арестите и прогонването са масови и колективни, без съдебни процеси или право на защита. В един безмилостен няколкочасов механизъм войници от НКВД обграждат махалите и селата, бият по вратите и изпъждат от домовете мъже, жени, деца и възрастни, давайки на семействата едва няколко минути да съберат най-необходимото.
Впоследствие хиляди са натикани в товарни вагони за добитък — т.нар. „теплушки“ — при липса на елементарна хигиена, вода и храна. Пътуванията на стотици километри под палещото лятно слънце превръщат композициите в движещи се ковчези; в затворените вагони бързо избухват болести като тиф и дизентерия. Според изложените данни повече от 12 000 българи споделят съдбата на депортираните, заедно с близо 15 000 гърци и почти 10 000 арменци, насочени към Узбекистан, пустинните райони на Казахстан и дори полярния Урал.
Когато вагоните се отварят, оцеляващите попадат в режим, близък до лагерен: „спецпоселения“, землянки и бараки, принудителен труд в памукови полета, миннодобив и дърводобив, ограничено придвижване и строго наказателна практика при опити за напускане. В първите години след депортацията комбинацията от изтощение, непознат климат, липса на здравна помощ и глад отнема живота на близо една трета от преселените. Въпреки това в условията на изолация българските общности показват издръжливост: майките предават езика и обичаите на децата си скришом, а селските традиции се пазят като форма на съхранение на идентичността сред пясъците и степите на Централна Азия.
Този период остава белязан с болезнени лични истории — разкази за деца, починали в вагоните, за човешки останки, укривани, за семействата, които губят поминъка и имуществото си. За наследниците и днес датата 27 юни е символ на насилието и на усилията за възстановяване на паметта. По темата съобщава town.bg, а отраженията на събитията продължават да присъстват в архивите и устните предания на таун.бг аудиторията.
На същия календарен ден, но през 1976 г., светът е шокиран от драмата на борда на Air France полет 139. Самолетът, пътуващ от Тел Авив до Париж, е превзет след излитане от Атина от група въоръжени похитители — двама от тях германски радикали и двама палестинци. Машината прави междинна спирка в Бенгази, след което е приведена в Ентебе, Уганда, където диктаторът Иди Амин предоставя убежище на похитителите. На борда са 248 пътници и 12-членен екипаж; сред драматичните епизоди е разделянето на заложниците по признак на израелски паспорти и еврейски имена, което предизвиква международно възмущение.
Израелската реакция е комбиниран подход от дипломатически преговори и тайна подготовка на военна операция. На 3 срещу 4 юли 1976 г. израелските сили изпълняват далечен рейд с четири самолета C-130, прелитайки хиляди километри и кацайки в пълна тъмнина на летището в Ентебе. Наземната операция продължава 53 минути и завършва с освобождаването на 102-ма от оставащите в терминала 105 заложници; цената обаче е висока — трима пътници загиват при престрелката, Дора Блох е впоследствие екзекутирана, а израелският командир Йонатан Нетаняху загива при изпълнението.
Двата събития — от 1944 и 1976 г. — свидетелстват за тежките последици от политическите решения и насилието над цивилни. За читателите и за историята те остават важни новини, които продължават да предизвикват размисъл за правата на общностите, паметта и механизмите за възстановяване на справедливостта.
Абонирайте се за нас в Google News.
