Популярната фитнес добавка креатин монохидрат привлича вниманието на психиатрията след канадски систематичен преглед, който оценява ефектите ѝ при пациенти с голямо депресивно разстройство и биполярна депресия. Исследователи от Университета в Отава са обединили данните от пет рандомизирани контролирани изпитвания, за да проследят дали добавянето на креатин към стандартните терапии променя клиничния изход при тези групи пациенти. Тези важни новини се разглеждат като предварителни, но достатъчно значими, за да поставят креатина в полезрението на медицинската общност, съобщава town.bg.
Четири от включените проучвания са се фокусирали върху хора с тежка депресия, а петото е проучвало пациенти с биполярно разстройство, намиращи се в активен депресивен епизод. Резултатите са смесени: в някои изпитвания комбинираната терапия е довела до ясно подобрение, докато в други няма значима промяна спрямо стандартното лечение. Това прави общата картина сложна и покаkва необходимостта от допълнителни, по-широки изследвания.
В едно от клиничните изпитвания жени с диагноза депресия са приемали по пет грама креатин на ден като добавка към антидепресанта есциталопрам. След осем седмици групата, която е вземала креатин, е показала значително по-голямо подобрение на симптомите в сравнение с контролната група. Подобни резултати са наблюдавани и в друго проучване, където добавката е била използвана паралелно с когнитивно-поведенческа терапия, което подкрепя идеята, че креатинът може да усили ефекта на комбинираните интервенции.
В същото време проучванията при тийнейджърки не са показали съществена полза при различни дози, а изследването при пациенти с биполярна депресия, в което е приложен прием от шест грама креатин за шест седмици, не е регистрирало значим напредък. Тези различия сочат, че ефектът вероятно зависи от възрастовата група, типа разстройство и контекста на прилагането.
Авторите на метаанализа обясняват възможните механизми с ролята на креатина в клетъчната енергетика на мозъка. Тъй като креатинът подпомага генерирането на клетъчна енергия, те предполагат, че нарушения в енергийния метаболизъм могат да бъдат сред факторите, допринасящи за депресивни състояния. Освен това креатинът има връзка с нивата на допамин и серотонин — невротрансмитери, които са целева точка на повечето антидепресанти. Въпреки това авторите подчертават, че засега между концентрациите на креатин в мозъка и промените в настроението има корелация, а причинно-следствената връзка остава неустановена.
Водещият изследовател Басам Джериус Фарес от Медицинския факултет на Университета в Отава описва откритията като интересен сигнал, но не и като заключение, което да промени клиничната практика. Колегата му Никълъс Фабиано допълва, че добавката се явява относително безопасна в контекста на тези проучвания — нежеланите ефекти са били минимални и предимно стомашен дискомфорт. Все пак те предупреждават, че няма универсална гаранция за полза при всички пациенти.
Психичните специалисти акцентират, че креатинът трябва да се разглежда само като потенциално допълнение към доказани лечения. Той не може да замени психотерапията, предписаните медикаменти, редовната физическа активност или добрия режим на сън. Преди да се предприеме прием, пациентите трябва да обсъдят възможността с лекар, особено при наличие на бъбречни проблеми или при бременност, тъй като индивидуалният план за лечение при депресия остава ключов.
Откритията от канадския метаанализ отварят път за по-нататъшни изследвания, които да разберат по-точно кои пациенти биха имали полза от креатин като добавка в психиатричната терапия. Новите данни представляват важни новини за научната и медицинската общност и ще събудят интерес към проучвания с по-големи популации и продължителен мониторинг. В следващите фази е важно да се уточнят оптималните дози, продължителността на лечението и потенциалните взаимодействия с различни медикаменти, за да се прецени реалната клинична стойност на креатина в лечението на депресията, отбелязват експертите и платформи като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
