Близо 97% от работещите в България се осигуряват върху минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това съобщи управителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова-Начева по време на заседание на парламентарната бюджетна комисия при второто четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Според предложенията на правителството от 1 август максималният осигурителен доход трябва да бъде увеличен до 2 300 евро. Предвижда се и първо повишение на минималните осигурителни прагове от 10 години насам, като при част от икономическите дейности ръстът ще надхвърли 70%.
Караиванова-Начева посочи, че най-висок дял на осигуряващите се върху минималните прагове е отчетен във Видин, Разград, Силистра, Враца и Монтана. Най-ниски стойности са регистрирани в Благоевград, Варна и Бургас. По думите ѝ засега не може да се направи категоричен извод дали това се дължи на сезонната заетост или на други фактори.
От „Демократична България“ предложиха минималните и максималният осигурителен доход да останат без промяна до края на годината. Според Мартин Димитров внезапното увеличение създава сериозни затруднения за бизнеса, а реалната борба със сивата икономика трябва да бъде насочена към осигуряване върху действителните възнаграждения.
Депутатът припомни, че укриването на осигуровки е криминализирано преди години, но по думите му липсват реални резултати от прилагането на закона. Той поиска информация колко лица са били подведени под наказателна отговорност.
От ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят предложението на „Демократична България“. Десислава Танева аргументира позицията с очакваното увеличение на осигурителната тежест в хранителния сектор, което според нея достига около 50% и е трудно поносимо за работодателите.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отчете положителни тенденции на пазара на труда. По негови данни броят на осигурените лица е нараснал от 2 877 000 на 2 930 000, а работещите на минимална работна заплата са намалели от 485 000 на 419 000 души.
От „Възраждане“ определиха увеличението на осигурителните вноски като скрито повишение на данъчната тежест. Цончо Ганев заяви, че така се нарушава обещанието на управляващите да не увеличават данъците, като допълни, че е необходима по-широка реформа на осигурителната система.
Представителите на бизнеса от КРИБ посочиха, че ще приемат предложените промени през настоящата година, но настояха темата да бъде предмет на задълбочен обществен дебат преди следващия бюджетен период. Синдикатите от своя страна заявиха, че осигурителните прагове не могат да останат трайно на сегашните си нива.
Социалният министър Наталия Ефремова защити предложенията на кабинета, като отбеляза, че при въвеждането на максималния осигурителен доход той е бил замислен да бъде 10 пъти размера на минималната работна заплата, докато днес съотношението е едва 3,8. По думите ѝ министерството не подкрепя предложенията на опозицията, тъй като не са посочени източници за финансиране на необходимите средства.
Между двете четения на бюджета бяха внесени и редица предложения за промени в обезщетенията и пенсиите. Сред тях са увеличение на максималната пенсия със 7,8%, по-високи обезщетения за безработица и майчинство, както и промени в условията за изплащане на обезщетения при по-ранно връщане на работа след майчинство.
Различните парламентарни групи предлагат и увеличение на размера на помощите през втората година от майчинството, както и промени при наследствените пенсии и достъпа на работодателите до информация за издадените болнични листове. Очаква се окончателните решения да бъдат взети при гласуването на бюджета в пленарната зала.
