Екип от изследователи публикува нов математически модел, който поставя първия количествен таван на човешката продължителност на живота, основан изцяло върху натрупването на соматични мутации в клетките. Моделът показва, че дори при елиминиране на всички обратими признаци на стареенето, неизбежните промени в ДНК могат да ограничат средната продължителност до около 156 години, съобщава town.bg. Това са важни новини за научната общност и фармацевтичната индустрия, както и за бъдещите изследвания в областта на дълголетието.
Авторите описват соматичните мутации като необратими промени в ДНК, които се натрупват в телесните клетки с времето и не подлежат на възстановяване с настоящите терапии. В публикувания научен труд в списанието npj Aging изследователите подчертават, че именно тези генетични повреди създават биологична „стена“, която не може да бъде преодоляна чрез манипулации на обратимите процеси на стареене. По данни на изследователите, различните тъкани реагират драматично различно на подобни увреждания.
Моделът отделя две основни групи органи според способността им да понасят мутационния товар. Възобновяемите органи, като черния дроб, имат механизми за постоянно поднасяне на нови клетки и по този начин „разреждат“ ефекта от натрупаната ДНК щета, което ги прави относително устойчиви през десетилетия. Напротив, невроните в мозъка и кардиомиоцитите в сърцето не се делят и не могат да заменят увредените клетки; там нанесените грешки остават постоянно и в крайна сметка ограничават функциите на органите.
Един от съавторите на изследването, Евгений Ефимов, посочва, че „невроните и кардиомиоцитите се оказаха основните ограничаващи фактори за продължителността на живота ни“. Според екипа това обяснява и високата честота на заболявания като деменция и сърдечна недостатъчност в напреднала възраст — тъкани без регенеративен капацитет натрупват необратими повреди с течение на годините.
За да илюстрират влиянието на соматичните мутации, авторите конструират хипотетичен модел на „нестареещ човек“, при който рисковият профил за смъртността не нараства с възрастта. В такъв нереален сценарий математическата прогноза дава средна продължителност от 1 759 години. Включването обаче на соматичните мутации в уравненията сваля тази цифра драстично — до среден таван от 156 години, с интервал между приблизително 146 и 194 години според параметрите на модела. Това означава, че натрупването на увреждания в ДНК носи значителна част от отговорността за пропастта между теоретичния и реалния човешки живот.
Изводите от модела имат практическо значение за приоритизирането на изследвания и инвестиции в биомедицината. Вместо опити за всеобхватно „подмладяване“ на тялото, учените предлагат да се насочи вниманието към защита и поддържане на ДНК в клетките, които не се делят. Асистент-професор Джордан Вайс от Нюйоркския университет коментира, че защита на генетичния материал в мозъчните и сърдечните клетки е „значително по-трудна и ценна задача“, отколкото допълнителната защита на вече резилиентните възобновяеми органи.
Моделът има за цел да служи като пътна карта за бъдещи изследвания и разработване на терапии: той идентифицира кои процеси на стареене са най-значими за скъсяване на живота и къде фармацевтичните компании и научните институти да насочат ресурси през следващите десетилетия. Тази насоченост може да промени бъдещите стратегии в областта на дълголетието, но авторите предупреждават, че моделът не представлява обещание за непосредствено постигане на екстремен дълъг живот, а рамка за фокусирани научни усилия.
Новината вече предизвика интерес сред научните среди и в медийната среда на българския език, като темата се обсъжда в редица платформи за новини; за по-нататъшно запознаване с публикациите читателите могат да намерят материали и на таун.бг в допълнителни материали и анализи.
Абонирайте се за нас в Google News.
