Веси Цурбрюг разказа в нов епизод на „Храмът на историите“ пред водещия Мон Дьо за основните етапи от своя живот и кариера — от работа в акушерството до участия в телевизия и собствен ресторант в София. Тя обобщи опита си като поредица от реални преживявания, а не отиграни роли, и заяви, че никога не е правила компромис с лъжата и лицемерието, което според нея определя честността в личните и професионални отношения.
Цурбрюг, родом от Троян, припомни, че е работила като акушерка в „Шейново“ в детското отделение около година и половина. „Това беше един трамплин, за да изляза от Троян“, каза тя и уточни, че практиките в родилна зала, детско отделение и гинекология не са били нейното окончателно призвание. В разговорите си тя подчерта, че ценностите ѝ — да бъде честен и да помага — са част от възпитанието ѝ и определят нейния подход към хората.
След изявите ѝ в ефира отношението на околните рязко се промени, разказа Цурбрюг, и „доброто отношение изчезна“. Тя описа популярността като преходна и отбеляза, че на мястото ѝ се появяват лицемерие и шушукане. Образът на постоянен оптимизъм и силна усмивка е изморителен, каза тя, добавяйки, че всеки има нужда да си почине и да покаже уязвимост. Въпреки това в момента се чувства силна и уверена, посочи тя.
Отношението ѝ към честността бе категорично: „Никога не съм правила компромис с лъжата и лицемерието.“ Цурбрюг поясни, че напускането ѝ от телевизията е било по нейно желание и не става дума за уволнение: „Когато си бил изряден, когато си си вършил работата както трябва… Аз си тръгнах по мое желание. Аз не съм изгонена, не съм уволнена.“ Тя изрази съжаление за отсъствието на взаимна почтеност в съвременните взаимоотношения и за навика на част от хората да не връщат обаждания или да действат сякаш имат нещо по-важно.
Веси е и собственик на заведение, където посреща гости всеки ден. Тя призна, че е очаквала повече подкрепа от приятели и е имала намерение да създаде пространство, което да бъде по-скоро клуб, отколкото конвенционален ресторант — „място за стари муцуни“, както го описа с усмивка. Планът ѝ не се реализира напълно и това, според нея, отразява по-широката промяна в обществото: больше шушукане, конкуренция и стремеж за доминиране. „Хората не оценяват, че това е страшно. Енергия ти взимат от тебе“, каза тя за емоционалното измерение на управлението на заведение и взаимоотношенията с клиенти и познати.
Един от най-живите епизоди в биографията ѝ е свързан с нощния живот на София през 90-те. Тогава Цурбрюг работи като фейсконтрол в клубове като „Спартакус“ и „Червило“, а кариерата ѝ започва в гей-бара при Кайо на улица „Юрий Венелин“. По думите ѝ фейсконтролът в тези години е срещал „толкова интересни хора“ и критериите за допускане са били прости: да не са пияни, да изглеждат прилично и да желаят да се забавляват, а не да създават проблеми. Дрехите и общата нагласа са имали значение, но централно е било желанието за нормално прекарване на нощта. Сред спомените ѝ е и разговор с актьора Христо Мутафчиев на вратата на „Червило“ след негови репетиции.
В края на 90-те тя се запознава с швейцареца Зиги Цурбрюг в бившия испански ресторант на улица „Шипка“. Зиги, дипломат с опит в 14 държави, избира да се пенсионира и да остане в България — решение, което Веси описва като негов избор и подчертава, че не е имало разваляне на семейство. „Късметът работи винаги за леля ти“, коментира тя с чувство за хумор относно решението му да остане в страната.
Разказът на Веси Цурбрюг съдържа елементи, които са интересни за широката публика и имат стойност за важни новини в социалния и културен контекст. За повече подробности и актуални материали съобщава town.bg, а във фокуса остават теми за честността, промяната на обществените нагласи и ежедневните предизвикателства на хората, които градят културата на един град, като София. В материала тя отдели внимание на личния си път — от Троян и „Шейново“ до столичните улици и собствения бизнес, и подчерта, че преживяванията ѝ са я направили по-силна.
Абонирайте се за нас в Google News.
