Дебатът около размера и начина на определяне на минималната работна заплата в България остава без решение, въпреки че преговорите между синдикати, работодатели и държава се водят активно още от 2020 г. Това заяви бившият икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.
По думите ѝ основният проблем е липсата на съгласие какъв точно трябва да бъде обективният критерий за определяне на минималното възнаграждение. Според нея понятието „обективност“ се тълкува различно от отделните страни.
Григорова посочи, че позицията на синдикатите е минималната работна заплата да бъде достатъчна, за да покрива основните жизнени разходи на работещия човек и неговото семейство. Тя цитира последни изчисления на КНСБ, според които този размер би трябвало да бъде около 1100 евро.
Според нея нежеланието на работодателските организации да постигнат споразумение по темата, както и липсата на активна намеса от страна на държавата, водят до поредно блокиране на механизма за увеличение на доходите. Григорова даде за пример приетия Бюджет 2026, в който според нея се стига до замразяване на определени плащания.
Представителят на КТ „Подкрепа“ призова президента Илияна Йотова да не налага пълно вето върху бюджета, а да се насочи само към конкретни текстове, сред които тези, свързани с промени в Кодекса на труда и правилата за трудовия стаж.
От своя страна изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов не споделя тезата, че бюджетът води до замразяване на доходите. Той посочи, че възнагражденията в частния сектор продължават да се увеличават.
По въпроса защо все още няма окончателно приета формула за изчисляване на минималната работна заплата, Иванов обясни, че причината е продължаващото несъгласие между работодателите и синдикатите.
Спорът около механизма за минималното възнаграждение остава един от основните въпроси в отношенията между бизнеса, работниците и държавата, като засега не се очертава бързо решение.
