Конституционалистът доц. Наталия Киселова заяви, че последните изменения в Кодекса на труда противоречат на Конституцията, тъй като не са приети по надлежния законодателен ред. В интервю за БНР бившият председател на 51-ото Народно събрание подчерта, че подобни промени е трябвало да бъдат внесени като самостоятелен законопроект от Министерския съвет, придружен с ясни мотиви.
По думите ѝ не е допустимо чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет да се въвеждат трайни изменения, които ще продължат да действат и след изтичането на самия бюджетен закон.
Киселова припомни още, че в миналото премиерът Румен Радев е застъпвал противоположна позиция по подобни казуси, когато е заемал президентския пост, като тогава е сезирал Конституционния съд именно по въпроси, свързани със законодателната процедура.
Тя обясни, че Конституционният съд вече е образувал 3 отделни дела по жалбите срещу текстове от Бюджет 2026. Според нея искането, внесено от ГЕРБ-СДС с подкрепата на ПП, не атакува конкретен текст, а поставя въпроса за съответствието на закона с Договора за функционирането на Европейския съюз, което засяга и разходната част на бюджета.
Останалите 2 искания, изготвени от ПП с подкрепата на ГЕРБ-СДС, са насочени срещу конкретни разпоредби на закона. Според Киселова мотивите са свързани с принципите на правовата държава и спазването на европейските ангажименти на България.
Конституционалистът коментира и начина, по който се определят възнагражденията на народните представители и част от органите, избирани от парламента. Тя отбеляза, че този модел е заложен още във Великото народно събрание и допуска дискусия дали съществува риск за принципа на разделение на властите, но подчерта, че това не възпрепятства работата на съдебната система.
Според прогнозата на доц. Киселова Конституционният съд едва ли ще се произнесе преди септември. Ако магистратите обявят оспорени текстове за противоконституционни, те ще престанат да действат едва след влизането в сила на решението, което трябва да бъде обнародвано в „Държавен вестник“. Тя уточни, че между обнародването и влизането в сила на решението парламентът и правителството ще разполагат с кратък срок, в който могат да предприемат необходимите законодателни действия.
