Археолози, проучващи класическите маи в днешен Белиз, идентифицираха необичаен погребален обичай, при който части от тялото и лични останки са били умишлено разпределяни между две отдалечени места. Новото изследване, публикувано в The Independent, съобщава town.bg, като описва практиката като едновременно религиозна и политическа стратегия за легитимиране на властта.
Разкопките в обекта Муклебал Цул доведоха до откриването на останки от 107 индивида, датирани в Класическия период (250–900 г. сл. Хр.). При 24 от тези погребения бе установено, че част от зъбите липсват от скелетите в гробниците на площада. Срещу това, на 26 километра разстояние и от другата страна на планинските вериги, в пещера, именувана Бат’суб, са намерени 226 зъба; между тях 24 съвпадат с липсващите елементи от Муклебал Цул. Това разстояние, преминаващо през пресечен терен, предполага седмичен или няколкодневен превоз и показва предварително планирана и обвързана церемониална дейност.
Пещерният контекст допълва сложността на ритуала. Зъбите са били подредени близо до тялото на възрастна жена, чието лице е било премахнато от погребалната композиция и заместено със съд, съдържащ едно единствено нефритено мънисто. Тази конфигурация свидетелства за символни манипулации с телесните останки и за придаване на специален ритуален статус на определени индивиди. Известно е, че в древна Мезоамерика пещерите и планините са се възприемали като входове към подземния свят и носели свещено значение; намереният комплект подсилва хипотезата за използване на мястото като портал към предците и божествата.
Прелом в тълкуването на практиката донесе генетичният анализ. Данните сочат, че жената в пещерата е пряк прародител на някои от елитните лица, погребани в Муклебал Цул; според изследователите тя е служила като родов фокус, прародител от четвърта степен на поне една династия и на други погребани в близките елитни гробници. Това превръща действието от чисто ритуално в ясно династично послание: оставянето на части от тялото до прародителя в свещено пространство е форма на символно предаване на авторитет и божествено право.
Археологическата и културната интерпретация подчертава, че маите са използвали погребенията под и около жилищата си, за да поддържат връзка с предците и да утвърждават собственост и наследствени права. Новото проучване показва, че елитът е надграждал тази практика, като е създавал допълнителен ритуален пласт: контролът върху достъпа до пещерите и разполагането на родови останки в тях е функционирал като инструмент за централизиране на политическа и религиозна власт.
Конкретните находки и техният контекст предлагат убедителни доказателства за целенасочена политика на символна легитимация. Организираните трансферни действия — събирането на зъби, пренасянето им през трудно преминаваеми терени и депозирането им в специфично аранжирана пещерна композиция — са били скъпи и рискови. Тези усилия говорят за висок приоритет и за обществено-ритуална координация, а не за единичен обред или практическа нужда.
Откритието също така хвърля светлина върху динамиката между местните символни места и политическата сцена: притежанието на връзка с подземния свят чрез родовите прародители е предлагало на управниците видим знак за свързаност с божествената сила, отговорна за плодородието, здравето и климата — ключови елементи за устойчивостта на една общност. За археолозите и историците това представлява важни новини за разбиране на социалната структура и ритуалната логика на маите.
Публикацията и нейните данни ще доведат до нови анализи на взаимовръзките между гробни практики, генетика и политическа идеология в Класическия период. Веднага след обявяването на резултатите, темата предизвика интерес в научните среди и сред читателите на разделите за култура и археология в новини, като разкри многопластовите начини, по които древните общества са съчетавали религия и власт.
Източник: The Independent
Абонирайте се за нас в Google News.
