В българската народна традиция денят след Ивановден е отреден за Бабинден – празник, посветен на селската акушерка, на младите майки и на децата. Той е сред най-живите и пъстри обичаи в народния календар и носи силно послание за уважение към жените, които са помагали при раждането на нов живот.
В миналото, когато ражданията са се извършвали в домашна среда, именно „бабите“ – по-възрастни и опитни жени от селото – са били до родилките. Те не само са израждали децата, разчитайки на натрупан опит и знания, но са се грижили за майката и новороденото както преди, така и след раждането.
Ритуалите на Бабинден започват още преди изгрев слънце. Жените с малки деца, обикновено до тригодишна възраст, приготвят прясна вода, в която поставят босилек или здравец – символи на здраве и плодовитост. Сапун и нова кърпа са задължителна част от обреда, с които те отиват в дома на бабата акушерка, за да извършат т.нар. „поливане“.
Обредното измиване на ръцете на бабата се прави на специално място – под плодно дърво, върху дръвник или пред стълбите на дома. Всяка жена полива ръцете ѝ с вода, подава сапуна и я дарява с пешкир. В замяна бабата избърсва ръцете си в полите на младите невести, за да бъдат плодовити и да раждат леко, и ги закичва със здравец, вързан с червено-бял конец.
По време на ритуала бабата пръска вода нагоре и подскача, като изрича благословии за здраве, берекет и жизнени деца. След това тя подрежда празнична трапеза и кани всички жени, на които е помагала при раждане. Всяка от тях носи дар – хляб, баница, кокошка, вино или други домашни приготвени ястия. Пеят се песни за майчинството, семейството и радостта от многодетния дом.
Вечерта обичаят преминава в по-весела и шумна фаза с т.нар. „влечугане“. Жените изнасят бабата навън, качват я в каруца, шейна или кош и я отвеждат към река или водоем, където символично я къпят – така, както тя е къпала децата им. По пътя празникът се превръща в карнавално шествие, а накрая всички се събират на мегдана за общо хоро, с което честването завършва.
Исторически Бабинден се е отбелязвал на 21 януари. След календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. празникът е преместен на 8 януари, а датата 21 януари остава като Ден на родилната помощ – съвременно продължение на почитта към акушерките и медицинските специалисти, които днес поемат тази отговорна роля.
