България настоява в новата Обща селскостопанска политика след 2027 г. да бъде създаден специален механизъм за подпомагане на производителите на маслодайна роза.
Предложението беше представено от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Българската страна предлага в регламента за бъдещата селскостопанска политика да бъде включена отделна интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, която да се финансира от бюджета на ОСП.
„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, заяви Абровски.
По думите му спецификата на българската роза е част от идентичността на страната и представлява важен елемент от европейското земеделско наследство. По време на заседанието министърът подари на участниците мускалчета с българско розово масло.
София иска повече гъвкавост при директните плащания
Сред останалите български предложения е запазването на възможността за преходна национална помощ. България подкрепи документ, иницииран от Румъния и подкрепен още от Кипър, Унгария, Полша и Словакия.
Абровски подчерта, че при нарастващи икономически, геополитически и климатични рискове Общата селскостопанска политика трябва да остане стабилно финансирана.
България поставя въпроса и за правилата при намаляването на плащанията по схемата за дегресивно подпомагане на площ. Страната подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, но настоява държавите членки да могат сами да определят праговете според структурата на земеделските стопанства.
Сред предложенията е и възможност от изчисленията да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност. Според българската позиция това трябва да бъде доброволно и да се решава на национално ниво.
Напояването и извънредната помощ също са сред приоритетите
България настоява бъдещата селскостопанска политика да осигури по-добри възможности за развитие на напояването и реализацията на мащабни проекти в областта на хидромелиорациите.
Акцент се поставя и върху създаването на по-гъвкави механизми, чрез които да могат бързо да се програмират извънредни мерки при тежки климатични или други кризисни ситуации.
Сред приоритетите е и гарантираната подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство, включително за съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности.
Абровски подчерта необходимостта от ясен преходен период и правила, които да гарантират сигурност при директните плащания след 2027 г.
България иска и европейска реакция заради заболяванията по животните
Преди заседанието министърът съобщи, че България, Румъния, Гърция и Кипър ще настояват Европейската комисия да предприеме спешни действия заради усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни.
Сред предложенията са промени в европейските правила, както и осигуряване на европейско подпомагане и обезщетения за земеделските стопани, които търпят загуби или ограничения заради мерките за ограничаване на заболяванията.
България настоява и Европейският орган за безопасност на храните да проведе научни изследвания относно възможностите за използване и търговия с продукти от животни при прилагане на мерки за контрол на епизоотични заболявания.
