България отчита най-висок ръст на инфлацията сред държавите в еврозоната към месец април, като основен акцент в икономическите политики на властта остава овладяването на ценовия натиск. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю за Българската национална телевизия.
По думите му именно инфлационният натиск се очертава като най-сериозното предизвикателство пред домакинствата, което изисква по-решителни действия от страна на държавните институции.
Пеканов посочи, че новият управленски екип, свързан с правителството на премиера Румен Радев, поставя сред приоритетите си засилването на ролята на регулаторните органи. В тази посока вече са внесени законодателни предложения, целящи по-строг контрол и по-голяма прозрачност на пазара, без това да противоречи на принципите на свободната конкуренция.
Вицепремиерът подчерта, че пазарната среда не бива да се превръща в неконтролирана система, в която липсват ясни правила и предвидимост. Според него държавата трябва да осигурява условия за честно ценообразуване, както и достъпна информация за потребителите.
Като пример за съществуващи дисбаланси той посочи разликите в цените на еднакви стоки между българската столица и някои западноевропейски градове, което според него изисква по-задълбочен анализ от страна на институциите.
Пеканов отбеляза, че проблемът с поскъпването не се ограничава единствено до големите търговски вериги, а засяга и по-малки пазарни участници, където контролът е по-труден и често недостатъчен.
По отношение на идеята за „справедливи цени“ той уточни, че по-важен е механизмът за ориентир в ценообразуването, който да позволи на гражданите да правят информиран избор.
Той призна, че преходът към еврото също е създал допълнителен инфлационен натиск, като е дал възможност за спекулативни практики в отделни сектори. Според него институциите са реагирали по-бавно от необходимото, което е позволило проблемът да се задълбочи.
Вицепремиерът коментира още, че изпълнението на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост изисква ускорени действия, тъй като времето за усвояване на средствата е ограничено.
В заключение той подчерта, че европейското финансиране не следва да се разглежда като безвъзмездна помощ, а като инструмент за развитие и модернизация в рамките на общия европейски пазар.
