България е сред лидерите по консумация на алкохол не само в Европа, но и в света. По данни на Световната здравна организация за 2022 г. средната годишна консумация на човек над 15-годишна възраст у нас възлиза на 11,2 литра чист алкохол. Това показват анализи на Института за пазарна икономика, които очертават тревожните последици от високото потребление.
От общото количество 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра – на виното, 5,1 литра – на напитките с висок алкохолен градус, а останалите 0,2 литра са други видове алкохол. Макар за част от хората тези числа да звучат „нормално“, експертите подчертават, че реалното въздействие върху здравето и обществото често се подценява.
За по-ясна представа:
4,7 литра чист алкохол от бира се равняват на около 188 стандартни бутилки от 500 мл с 5% алкохол.
1,2 литра чист алкохол от вино означават приблизително 13 бутилки от 750 мл с 12% алкохол.
5,1 литра чист алкохол от спиртни напитки се равняват на над 18 бутилки от 700 мл с 40% алкохол.
На практика това означава, че средно всеки българин над 15 години изпива по една бира през ден, чаша вино на всеки четири дни и малка чаша концентрат почти през ден. А тази оценка е по-скоро консервативна, тъй като не отчита домашно произведения алкохол, който е широко разпространен у нас.
Тежки пиячи и здравни последици
По данни на СЗО за 2025 г. 9,1% от българите над 15 години попадат в групата на т.нар. тежки хронични пиячи – хора, които ежедневно консумират над 60 мл чист алкохол. Делът при мъжете е значително по-висок – 16,6%, докато при жените е 2,1%.
Високата консумация има сериозни последици. Според СЗО за 2019 г. българите губят средно 6,4 години живот в добро здраве (DALYs) заради алкохола – 9,5 години при мъжете и 2,7 при жените. Смъртността, свързана с употребата на алкохол, достига близо 39 души на 100 000 население годишно, като при мъжете показателят е над два пъти по-висок.
Алкохолът е сериозен фактор и при редица заболявания – рак, чернодробна цироза, както и при пътнотранспортни произшествия, където отново мъжете са най-засегнати.
Проблемът започва рано
Данните от Европейския училищен проект ESPAD показват, че над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди 13-годишна възраст, а повече от 14% са се напивали още тогава. Близо три четвърти от учениците смятат, че могат лесно да се снабдят с бира, което ясно показва, че контролът върху продажбите на алкохол на непълнолетни не работи ефективно.
Евтин алкохол и ниски акцизи
Експертите отбелязват и ролята на ниските акцизи в България – едни от най-ниските в ЕС. Акцизът за стандартен кен бира е под 10 стотинки, а за бутилка концентрат – около 3 лева. Виното изобщо не се облага с акциз. Според икономистите в средносрочен план е вероятно тези ставки да се повишат, което би довело и до промяна в потребителското поведение.
Изводът е ясен – алкохолът остава сериозен, често подценяван обществен и здравен проблем в България, който засяга всички възрастови групи и изисква далеч по-активни политики за превенция и контрол.
