Белгия започва активни консултации с ключови съюзници в НАТО с цел да постигне съгласие за промени в първоначалните условия за повишаване на военните разходи. В рамките на предстоящата среща на върха на алианса в Хага в края на месеца белгийското правителство ще предложи отлагане на целта за достигане на 5% от БВП за отбрана от 2032 г. на 2035 г. и по-гъвкав подход към темпа на увеличението на бюджетите за сигурност. Тези инициативи са подкрепени от няколко водещи страни-членки, сред които Канада, Великобритания и Италия.
Белгийските власти смятат, че целта военните разходи да достигнат 5% от брутния вътрешен продукт е постижима, но трябва да бъде отложена с три години. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предлага по-кратък срок – 2032 г., но Белгия настоява за 2035 г., което би осигурило повече време на страните членки да приспособят бюджетите си.
Освен това, Белгия и съюзниците ѝ предлагат разходите за военна инфраструктура да достигнат 2% от БВП – процент, който да се приеме като отделна цел. Тази позиция се подкрепя от Канада, Великобритания и Италия, които също виждат необходимост от по-гъвкаво изпълнение на военните ангажименти.
Белгийското правителство предлага още през 2029 г. да бъде направен преглед на поставените цели, което дава възможност за адаптиране на политиката спрямо бъдещите икономически и геополитически условия.
Според Белгия, постепенното равномерно увеличение на военните разходи с 0,2% годишно през следващото десетилетие не е реалистично за страната. Основните предизвикателства пред бюджета идват от необходимостта да се балансират социалните разходи и налозите върху богатите, които не биха могли да покрият нуждите за отбранителни инвестиции в краткосрочен план.
Белгия се стреми да събере подкрепа сред останалите членове на НАТО, за да може по-гъвкавата и адаптивна политика по отношение на разходите да бъде приета на срещата на върха в Хага. Това може да е ключов момент за бъдещата стратегия на алианса в областта на отбрана и сигурност.
