Българската народна банка (БНБ) предупреди за риск от ускоряване на инфлацията в страната заради военния конфликт в Близкия изток и представи един базисен и два неблагоприятни сценария за възможното развитие, съобщава town.bg. Оценката описва механизми, по които външни ценови шокове чрез енергийните пазари и вторични ефекти могат да се пренесат към потребителските цени в България.
В базисния сценарий средногодишната инфлация се очаква да нарасне до 3,7% през 2026 г., след което да се забави до 3,2% през 2027 г. и да остане на ниво 3,2% през 2028 г. БНБ посочва, че забавянето през 2027 г. се дължи на ефекта от високата база при енергийните цени през 2026 г., докато въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2), предвидено за 2028 г., оказва проинфлационен ефект върху прогнозата.
За да отрази нарастващата несигурност, базисният път е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират различна интензивност и продължителност на шоковете върху предлагането и цените на енергийните суровини. При реализиране на първия от тях средногодишната инфлация би била по-висока от базисната с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 процентни пункта през 2027 г. и с 0,6 процентни пункта през 2028 г. Това предполага по-силно, но ограничено във времето въздействие върху потребителските цени.
При силно неблагоприятния сценарий последствията са по-дълбоки: средногодишната инфлация би превишила базисната с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. и с 2,3 процентни пункта през 2028 г. БНБ обяснява, че по-високите нива в този сценарий отразяват по-широко разпространение на косвените и вторични ефекти върху различни компоненти от потребителската кошница, включително енергия и транспортни услуги.
В своето съобщение централната банка подчертава, че сценариите имат илюстративен характер и не включват възможни реакции от страна на фискалната или паричната политика. Това означава, че реалният път на инфлацията може да се различава в зависимост от мерките, които държавата или Европейската централна банка (ЕЦБ) биха предприели при материализиране на шоковете. От БНБ припомнят, че ЕЦБ към момента е запазила основните си лихви непроменени и взема решения, базирани на наличните данни, като целевото инфлационно равнище за еврозоната остава 2% в средносрочен план.
Анализът на БНБ акцентира върху ролята на енергийните пазари в предаването на външни шокове към вътрешната икономика. Повишенията в цените на петрол, газ и електроенергия биха довели до директни ефекти върху цената на горивата и тока, както и до по-широки вторични ефекти чрез увеличени разходи за транспорт и производство. В комбинация с по-високи очаквания за инфлация този процес може да усложни политиката на стабилизиране и да повиши неопределеността за домакинствата и бизнеса.
Последиците за българските домакинства и предприятия ще зависят от интензивността на шоковете и продължителността им, посочва оценката. В неблагоприятните варианти потребителска кошница с по-голям дял на енергия и горива ще почувства по-остро увеличението на цените, а определени сектори с интензивно енерго- или транспортно потребление могат да се сблъскат с по-високи производствени разходи и намалена рентабилност.
Документът на БНБ има за цел да предостави рамка за разбиране на потенциалните канали на въздействие и да информира политиките за управление на риска. В контекста на тези важни новини регулаторът призовава за внимателно проследяване на енергийната обстановка и готовност за адаптация на мерки при промяна на външните условия. Тази оценка е сред ключовите новини в икономическата част на дневния ред и ще бъде от значение за следващите решения на институциите, бюрокрациите и бизнеса в страната.
Текстът съдържа важни новини, релевантни за пазара и потребителите, и е полезен за читатели, следящи макроикономическите рискове и политиките по стабилност, включително публикуваните от таун.бг материали.
Абонирайте се за нас в Google News.
