Кредитите, отпуснати на неправителствения сектор в България, отчeтаха годишен ръст от 16,3% в края на април 2026 г. и достигнаха 63,817 млрд. евро, или 51,7% от прогнозирания брутен вътрешен продукт, става ясно от данните на Българската народна банка (БНБ). Ускорението на растежа продължава тенденцията от март, когато увеличение бе 15,8%, което прави април част от устойчиво нарастване на кредитната активност в страната.
Неправителственият сектор включва нефинансовите и финансовите предприятия, както и домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, отбелязват от централната банка. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 12,2% на годишна база до 28,395 млрд. евро, след като през март повишението бе 11,8%. Финансовите предприятия също ускоряват кредитната си експозиция — заемите им възлизат на 5,017 млрд. евро, което е ръст от 13,6% спрямо април 2025 г., при 10,8% месечно увеличение през март.
Домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, отбелязват значително увеличение на кредитите: сумата достига 30,405 млрд. евро, или прираст от 20,8% спрямо същия период на миналата година. Най-голям дял в този сегмент заемат жилищните кредити, които са 17,953 млрд. евро — скок от 27,1% на годишна основа. Това е съпоставимо с мартовското разширение от 27,5%, което показва продължаващо силно търсене на ипотеки.
Потребителското кредитиране също се увеличава: потребителските кредити възлизат на 11,448 млрд. евро, което представлява ръст от 13,7% спрямо април 2025 г. Други видове заеми — сред които и средствата, отпускани на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради — се увеличават с 11,8% и достигат 298,1 млн. евро.
По-специфичен спад се наблюдава при кредитирането на работодатели и самонаети лица: този портфейл възлиза на 270,4 млн. евро и се свива с 4,9% на годишна база, след като през март бе отчетено понижение от 6,8%.
Паралелно с кредитите, паричните агрегати показват силна динамика. През април приносът на България към паричния агрегат M3 на еврозоната — т. нар. широки пари — се е увеличил с 19% на годишна база и достига 104,492 млрд. евро, което представлява 84,7% от прогнозния БВП. За сравнение, в края на март агрегатът M3 бе 104,527 млрд. евро (84,7% от БВП), което показва относителна стабилност на общите парични наличности.
Най-бързоликвидният компонент на паричната маса, приносът към агрегат M1, нараства с 21,4% на годишна база през април 2026 г., според статистиката на БНБ. Агреатът M3 включва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до две години, депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца, както и търгуемите инструменти — издадени дългови книжа до две години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки.
Анализът на тези показатели показва едновременно нарастване на кредитната активност и увеличени парични наличности в банковата система, които могат да отразяват комбинация от повишено търсене на заеми, по-активно спестяване и движение на ликвидност. Тези развития са важни новини за пазара на кредити, лихвените политики и перспективите за потребителските и корпоративни финанси в страната, коментират икономически наблюдатели.
Данните, цитирани от БНБ и представени в статистиката за април 2026 г., бяха широко дискутирани в медийното пространство и на финансовите пазари; тази информация съобщава town.bg, а потребителите могат да проследят подробните таблици и серии в публикуваните регистри на централната банка. В контекста на тези тенденции, таун.бг и други анализатори ще следят дали ускорението в кредитния растеж ще продължи и как ще се отрази на макроикономическата стабилност.
Абонирайте се за нас в Google News.
