България разполага с едва 243 годни за обитаване бомбоубежища, които могат да осигурят защита на 70 180 души при евентуална бомбена или радиационна заплаха. Това стана ясно от писмен отговор на вътрешния министър Даниел Митов на въпрос от депутата Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ), отправен във връзка с нарастващите геополитически рискове.
От съществуващите 243 обекта, само 30 (с капацитет от 11 303 души) са в пълна готовност и могат да бъдат използвани незабавно. Останалите 213 са в задоволително техническо състояние и могат да бъдат приведени в готовност до седмица.
Освен тях, страната има още:
- 200 убежища в лошо състояние (т.нар. трета категория), които биха могли да се използват само след ремонт
- 163 напълно негодни обекта, чието възстановяване би изисквало сериозни финансови средства
Теоретично тези укрития могат да приютят още около 95 000 души, ако бъдат възстановени.
Отговорността за поддръжката и готовността на убежищата е разпределена между институциите, на които са предоставени – държавни органи, общини и частни собственици. Контролът се извършва два пъти годишно от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН).
Важно е да се отбележи, че статистиката не включва други подземни пространства, които биха могли да се използват при нужда – като метро станции, подземни гаражи на молове, тунели и подлези.
Обезпокоителна остава липсата на бомбоубежища в цели шест областни града: Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Търговище и Хасково. В Шумен и Стара Загора има само по едно пригодено помещение.
Най-добро покритие има в столицата – София разполага с 52 годни убежища, но само 18 от тях могат да бъдат използвани незабавно. Сред тях са укрития на Централна гара, Физическия факултет на СУ, Министерството на финансите и ТЕЦ „София Изток“. Бомбоубежища има и в ЦУМ, БТА, операта, детски градини и училища.
Изненадващо на второ място по брой пригодени убежища е Разградска област – с 37, основно в Кубрат и Исперих. Смолянско е трето с 31, а Сливен разполага с 25 помещения, много от които са в жилищни сгради. В Пловдивска област броят им е спаднал от 31 на 16 за три години.
Данните подчертават тревожна липса на достатъчен капацитет и поддръжка на убежищата, което поставя под въпрос готовността на страната при евентуална кризисна ситуация.
