Публикация в социалните мрежи с призив за отстраняване на конкретни журналисти от ефира предизвика бурна реакция както в медийните среди, така и сред водещи политически фигури. Текстът е дело на инициатора Стефан Христов и бе широко разпространен, след като беше споделен от обществения активист Манол Глишев – участник в протестите, организирани от ПП–ДБ, и говорител на първата демонстрация в „Триъгълника на властта“.
Глишев, който се появи на протеста с лента в цветовете на украинското знаме, след последната масова акция на 10 декември – завършила с оставката на кабинета – публично заяви, че е бил ограничен и недопуснат до сцената. Малко след това той разпространи и спорния апел, който настоява за „прочистване“ на медийното пространство от журналисти, обвинени в обслужване на властта и манипулация на общественото мнение.
В публикацията са изброени поименно журналисти и медийни фигури от национални телевизии – сред тях водещи лица от БНТ, бТВ и Нова телевизия, както и директорът на обществената телевизия. Авторът приканва последователите си да допълват списъка, което допълнително засили напрежението.
Реакцията на журналистическата общност беше бърза и почти единодушна. Независимо от политическите си възгледи, много журналисти определиха съставянето на подобни списъци като опасна практика, напомняща за репресивни модели от миналото и несъвместима със свободата на словото.
Политическите реакции също не закъсняха. От ГЕРБ Деница Сачева определи инициативата като класически пример за колективно заклеймяване и предупреди, че подобен език е характерен за авторитарни режими, а не за демократично общество. Тя подчерта, че свободата на изразяване не включва подстрекаване към публичен линч и апелира младите хора да не се поддават на подобни внушения.
С остра позиция излезе и бившият премиер и депутат от ПП–ДБ Николай Денков. Той направи паралел с други подобни акции от близкото минало и заяви, че независимо дали мишена са учители или журналисти, призивите за „разчистване по списък“ са несъвместими с демокрацията и водят към диктаторски практики.
На този фон, в отделен коментар за бъдещата стратегия на ПП–ДБ, Кирил Петков засегна темата за нуждата от промени в част от медиите, което допълнително засили дебата за границата между критика, натиск и свобода на словото.
Случаят не е изолиран – в последните години социалните мрежи нееднократно са били сцена на подобни списъци, включително и в началото на войната в Украйна, когато бяха назовавани предполагаеми „проруски гласове“ в медиите. Настоящият епизод обаче отново повдигна въпроса докъде стига гражданският активизъм и откъде започва заплахата за демократичните принципи.
