Св. Анастасия живяла в Рим по времето на император Деций и била част от първата християнска общност за девици, създадена в околностите на града. В трудни за християнството времена, група жени напуснали Рим, за да се посветят изцяло на вярата си. Те създали общност под ръководството на мъдрата и набожна София, която ги учела на християнските добродетели и молитва. В тази обител била приютена и малката Анастасия, останала сираче на тригодишна възраст, за която София станала втора майка и наставница.
С годините Анастасия се откроила със своята кротост, вяра и благородство. Животът й на молитва и труд в служба на бедните привличал внимание, а нейната доброта вдъхновявала околните. Но по време на гоненията срещу християните, наредени от император Деций, фанатизирани езичници донасяли на властите за вярващите в Христос, и Анастасия била заловена и подложена на мъчения, за да се отрече от вярата си. Останала непоколебима, тя приела мъченическа смърт чрез обезглавяване.
Света София и сестрите от обителта я погребали с почит, а споменът за нея останал като пример за непоколебима вяра и преданост към християнството.