В серия от наблюдения върху пациенти в продължение на десетилетия д-р Амберийн Фатима описва кои популярни „здравословни“ закуски често се оказват рискови за зъбния емайл. Тези изводи попадат в полезрението на важни новини за здравето на устната кухина и съобщава town.bg, че лекарите обръщат внимание не само на състава на храните, но и на начина и честотата на тяхната консумация. В текста присъстват термините, които описват основните проблеми: лепкавост, киселинност и продължително задържане върху зъбите.
Първата група проблемни храни са сушените плодове. Въпреки етикетите за фибри и антиоксиданти, процесът на сушене концентрира захарите и превръща плодовете в силно лепкави продукти. По думите на д-р Фатима, тези парченца често се забиват в улеите на кътниците и оставят захари за часове, което подпомага бактериите да произвеждат киселини. Като по-безопасна алтернатива лекарят препоръчва пресни плодове като ябълки и круши, чието дъвчене стимулира отделянето на слюнка и подпомага естественото почистване на устата.
Смутитата са втората категория, в която проблемът не е самият плод, а навикът да се отпива бавно в продължение на часове. Постоянното излагане на зъбите на захари и киселини е по-опасно от еднократния прием, защото бактериите имат възможност дълго време да атакуват емайла. Д-р Фатима отбелязва, че някои купени смутита съдържат количества захар, сравними с газираните напитки. Като мерки за намаляване на риска се препоръчва да се предпочитат цели плодове, да се изпие смутито за по-кратко време (около 10 минути), да се използва сламка и след това да се изплакне устата с вода.
Цитрусовите плодове също носят риск при честа консумация поради високата си киселинност. Киселината омекотява емайла и прави зъбите по-уязвими към механично изтъркване при миене веднага след приема. Най-рисковата комбинация според наблюденията е ежедневната вода с лимон, последвана непосредствено от миене на зъбите. Д-р Фатима препоръчва да се консумират цитруси по време на основните хранения, да се изпива вода след това и да се изчака поне 30 минути преди миене. Ако човек обича вода с лимон, ползването на сламка намалява директния контакт с предните зъби.
Гранола и протеиновите барчета попадат в четвъртата група, защото много от тях приличат повече на шоколадови десерти, отколкото на здравословни междинни закуски. Лепкавите съставки като мед или сироп и овесът лесно се набиват между зъбите и около пломбите, където остават и хранят бактериите. Лекарят споделя случаи, когато парченца от барчета се наложило да бъдат почиствани дни след консумацията. Като по-добри опции се предлагат шепа сурови бадеми или орехи, както и сирене с пълнозърнести крекери, които не се задържат толкова дълго по зъбите.
Петата категория обхваща плодови кисели млека: докато натуралното кисело мляко е полезно заради калция и пробиотиците, добавените захари в ароматизираните варианти създават филм върху зъбите и увеличават риска от кариеси. Захарите се използват от бактериите за производство на киселини и задълбочават проблема. Д-р Фатима съветва да се предпочита натурално цедено мляко с пресни горски плодове и, при необходимост от подслаждане, малко мед вместо готови ароматизирани продукти.
В заключение стоматологът обръща внимание, че ключовият фактор не е само какво се яде, а колко дълго остава храната върху зъбите и колко често се повтаря консумацията. Едно парченце черен шоколад, изядено бързо, може да бъде по-малко вредно от „здравословна“ закуска, която се дъвче или пие в продължение на часове. Този подход към междузъбните навици и честотата на хранене вече се превърна в част от новини за устното здраве и важни новини сред специалистите, а същевременно и в обсъждания в онлайн пространството, включително на таун.бг.
Източник: Newsweek
Абонирайте се за нас в Google News.
