Експертът по функционална медицина д-р Уил Коул алармира, че съвременните навици и въздействия от околната среда могат да разстроят клетъчните процеси и да доведат до ускорено биологично стареене. Коул, съавтор на книга със заглавие „Излекувай клетките си“, аргументира, че промяната в начина на живот през последните десетилетия създава натиск върху клетъчната функция, което се отразява на възпалителни процеси, съня и цялостното здраве. Този развой съобщава town.bg.
Според Коул генетичният ни код практически не се е променил, но средата и ежедневните ни избори са се трансформирали рязко. Той обяснява, че храната, токсините в околната среда, хроничният стрес и неизлекуваните травми могат да създадат такава степен на клетъчна дисфункция, че биологичната възраст да се отличава значително от хронологичната. В практиката си базираният в Пенсилвания лекар наблюдава случаи, в които хора в 20-те, 30-те и 40-те си години имат клетки, подобни на тези при възрастни хора, което по негови думи е „често срещано, но не е нормално“.
Коул предупреждава, че много хора свикват с продължителни и упорити симптоми като мозъчна мъгла и постоянна умора и не ги обсъждат със здравен професионалист. Тези прояви са неспецифични и могат да бъдат резултат от широк набор фактори — медицински състояния, навици на живот или психичното здраве — като често първите промени в клетъчната функция могат да се появят години преди поставяне на диагноза.
Лекарят идентифицира три основни групи фактори, които най-силно влияят върху клетъчната комуникация и създават т.нар. „клетъчен шум“, допринасящ за ускорено стареене и повишен риск от заболявания. Първият е нездравословното хранене: Коул обръща внимание не само на качеството на храната — възпалителни продукти, обработени храни и отсъствие на подходящи нутриенти — но и на моделите на хранене. Непоследователни прозорци за хранене и продължително ядене през целия ден, без периоди на въздържание, могат да нарушат клетъчния метаболитен баланс, обяснява той.
Втората група са външните токсини. Коул изтъква въздействието на пестициди, хербициди и PFAS – т.нар. „вечни химикали“ – като фактори, които могат да окажат дългосрочно влияние върху здравето в зависимост от веществото, дозата и продължителността на излагане. Освен това той посочва ролята на инфекциозните патогени, като вируси и бактерии, и негативните ефекти от експозиция на мухъл. Към този блок влиза и модерното излагане на силна синя светлина късно вечер, което при някои хора нарушава циркадния ритъм; по-редовен режим на сън и излагане на дневна светлина могат да подпомогнат клетъчните процеси и качеството на съня.
Третият набор фактори обхваща хроничния стрес, неизлекуваната травма и социалната или духовна изолация. Коул обръща внимание на психо-социалните детерминанти на здравето и заявява, че продължителният стрес и липсата на подкрепящи връзки увеличават „клетъчния шум“. Той отбелязва, че наблюдателни проучвания отчитат по-ниски нива на някои възпалителни маркери и по-добри здравни резултати при хора, които са ангажирани в религиозни или духовни практики, като добавя, че подобни ползи могат да бъдат намерени и във всяка система от вярвания или общност, която подобрява емоционалното състояние, както и във връзката с природата.
Коул призовава за по-широко внимание към физическото, менталното и духовното благосъстояние като средство за намаляване на това, което той нарича „епигенетичен шум“. По думите му целта е да се даде на тялото „шанс за борба“ — да се намали факторите, които объркват клетките, и да се подпомогнат механизмите за възстановяване. В практическо измерение това означава грижа за качеството на храната и режима на хранене, ограничаване на ненужните токсични експозиции, както и укрепване на социалните връзки и управлението на стреса.
Това становище предизвиква интерес сред специалисти и широката публика и попада в категорията важни новини за общественото здраве, тъй като предлага интервенции на ниво ежедневни навици, които могат да повлияят на биологичната възраст. В духа на информираността и достъпа до информация читателите могат да проследят развитието на темата и свързаните препоръки в регионалните новини и експертните коментари, включително публикации, които разглеждат дългосрочните ефекти върху здравето и стратегията за превенция в ежедневието. В контекста на дигиталната среда също се повдига въпросът за това как технологиите и модните практики за биохакинг адресират — или пренебрегват — проблемите със „соматичния“ ефект на стреса и изолацията върху клетъчно ниво; тези теми остават част от текущите новини и важни новини в областта на здравеопазването и превенцията.
Източник: The New York Post
Абонирайте се за нас в Google News.
