На 5 януари в българската народна традиция се отбелязва Попова Коледа, известна още като Зимен Кръстовден, Кръстци или Водокръщи. Празникът има важно място в народния и християнския календар, тъй като поставя символичен край на т.нар. „мръсни“ или „некръстени“ дни, започнали на Рождество Христово – 25 декември.
Според християнската вяра това е периодът преди кръщението на Иисус Христос, когато светът все още не е напълно осветен и очистен. Именно затова смисълът на празника е свързан с пречистване и подготовка за голямото събитие на Богоявление.
На този ден Църквата почита паметта на свети пророк Малахия и на мъченик Гордий. В храмовете се отслужва тържествено богослужение, по време на което водата се освещава. Свещеникът пуска кръста в съд с вода и с китка босилек обикаля домовете, за да ги поръси за здраве и закрила. Народните вярвания свързват този обред с прогонване на злото, болестите и нечистите сили, а стопаните благодарят с малка парична дарение.
По време на обиколката свещеникът оставя и бяла и червена вълна, която по традиция се пази за изработването на мартеници. Според поверието, ако китката босилек замръзне на Кръстовден, годината ще бъде плодородна и благополучна.
Подготовката за Йордановден продължава и на следващия ден – 6 януари, когато осветеният кръст се хвърля в река или друг водоем. Народната митология добавя и мистични елементи: вярва се, че в нощта срещу празника животните и птиците могат да проговорят, а водите спират за миг, за да се пречистят. Ясното и звездно небе вечерта на 5 януари пък се тълкува като знак за добра година и здраво потомство при добитъка.
Традиционната трапеза на Зимен Кръстовден е постна. Имен ден празнуват носещите имената Кръстьо и Кръстана.
