На 17 юли Българската православна църква отдава почит на света великомъченица Марина – една от най-тачените християнски светици, превърнала се в символ на непоколебимата вяра и духовната устойчивост.
Според църковното предание Света Марина е родена в Антиохия Писидийска в Мала Азия. Баща ѝ бил езически жрец, който се отрекъл от нея, след като тя приела християнството едва на 12-годишна възраст.
Няколко години по-късно местният управител бил впечатлен от красотата на девойката и поискал да се омъжи за него. Марина категорично отказала, тъй като не желаела да се откаже от християнската си вяра. Заради това била подложена на тежки мъчения, които според преданието по чудодеен начин не успели да сломят духа ѝ.
Разказва се, че по време на изпитанията земята се разтресла, оковите ѝ паднали, а над главата ѝ се появила сияйна светлина с гълъб, носещ златен венец. След станалото множество свидетели приели християнството, което довело до заповед за екзекуцията както на Света Марина, така и на около 15 000 новопокръстени християни.
До превземането на Константинопол през 1204 г. мощите на светицата се съхранявали в града. В Западната църква тя е известна като Света Маргарита Антиохийска и също е сред почитаните християнски мъченици.
В България Света Марина е особено почитана. На нейно име са изградени множество храмове и манастири, сред които манастирът край село Каран Върбовка в Русенско, девическият манастир и параклисът в село Сяново, както и храмове в София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Пещера, Дебелец и Карлуково.
Частица от мощите на светицата – кост от дясната ѝ ръка – се съхранява в митрополитската катедрала „Света великомъченица Марина“ в Пловдив. Едни от най-старите ѝ изображения могат да бъдат видени в Боянската църква, както и в средновековни храмове в Карлуково и Долна Каменица.
На днешния ден имен ден празнуват всички, които носят имената Марина, Марин, Маринка, Маринела, Марчо и техните производни. Честит празник!
