На 3 февруари Българската православна църква отбелязва паметта на свети Симеон Богоприимец и света Анна пророчица – денят след големия християнски празник Сретение Господне. Освен църковното си значение датата заема важно място и в народния календар, където е позната като зимния Симеоновден.
Според библейското предание свети Симеон е един от седемдесетте учени, превели Стария завет от еврейски на гръцки език по заповед на египетския владетел Птоломей II Филаделф. В народната традиция обаче образът му се преплита с редица вярвания и забрани, които превръщат деня в особено почитан, но и страхуван.
Зимният Симеоновден е насочен най-вече към бременните жени, младите булки и майките. По стар обичай се е гадаело какъв ще бъде приплодът на добитъка през годината според това какъв човек първи ще прекрачи прага на дома – мъж или жена.
В много райони на страната датата се смята за една от най-неблагоприятните през годината. Празникът е известен и като Симеон Бележник – вярва се, че може да „бележи“ хората с рани и белези. Затова традицията строго забранява използването на остри предмети.
3 февруари е и третият от т.нар. вълчи празници. В този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел или боклук навън, за да не се предизвика гневът на вълците и да се предпазят стадата. Счита се за лоша поличба и да се дава нещо назаем или да се изнася от къщата, защото заедно с него може да си тръгне и благополучието на дома.
В народната памет 1, 2 и 3 февруари са познати като Вълчи дни, още наричани Трифунци или Мратинци. През този период се спазват строги забрани – жените не предат, не тъкат, не плетат и не перат, а домакинствата се придържат към обредите, целящи защита и плодородие през годината.
